/ разказ по действителен случай/

 

Вървях към обяд един ден за пазара, оставила у дома мобилния да зарежда и сигурно нямаше да обърна внимание на дребната възрастна женица край мен, която вървеше тихо и ядеше баничка. Навярно това беше обядът й. Изведнъж тя се строполи, баничката отхвърча встрани. Сивата й пола покриваше слаби крака, обути в гуменки. Не помръдна.

Аз се стресирах първоначално, но отлетях в близкия магазин, с молба за линейка. Отказаха ми. Във втория също.

Тогава помолих случаен минувач, той видя старата жена на тротоара и позвъни на 112.

Дори ме помоли да изчакаме заедно линейката.

За късмет тя дойде скоро.

Обясних какво е станало.

- Жената е починала, - каза лекарят и я отнесоха.

Благодарих на лекаря.

Благодарих на мъжа, който се озова навреме и чак тогава се запитах защо ми отказаха помощ.

" Хората, Роси, запомни, се пазят да се намесват при инциденти, да не ги разкарват като свидетели из нашите безумни институции. Пази се и ти", беше ме посъветвала преди време приятелка-адвокатка.

Излезе много права.

Само дето в такива моменти аз направо забравям съветите й.

Човешкото надделява.

 

16 септември 2022г., София

Росица Копукова