ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ
От Росица Копукова в Литература
· 811 прегледа
/ разказ по действителен случай/
Преди години влязох случайно в една туристическа агенция, близо до нас, да си избера екскурзия извън България. Мирни времена, няма ковид, няма драми и трагедии, пей,сърце.
Две млади жени, шефката височка, чернокоса, с късо подстригана коса, малко мъжкарана, ама печена жена, от любезно по-любезно ми предложи маршрути, избрахме с баща ми един, където, оказа се, ще пътувала и тя.
Всичко мина толкова добре по гръцко, че аз й подарих две мои стихосбирки,любовни, щото щяла скоро булка да става, да са й на късмет.
Върнахме се по живо, по здраво в София. Мина време, аз започнах работа в една телевизия. Културна програма. Това шапка на предаването, отделни раздели, патент, всичко беше оправено под конец, но не ни провървя много дълго, защото собствениците се изпокараха, разведоха и предаването не можа да бъде окрадено, защото беше патентовано, та измислиха някакво подобно, а то изтрая, докато закриха телевизията.
Стартът обаче беше много силен и аз реших да я поканя същата дама от туристическата фирма. Да я нарека Соня.
Отивам в познатия офис, Соня ме гледа начумерено, включва мобилния, излиза на улицата и се отдалечава. Ужким говори. Аз тръгвам след нея, тя бяга още повече.
Бях като гръмната и реших да се опитам да разбера нещата, като подпитам мило другата служителка в малкия офис, която стана свидетел на поведението й.
Този път беше възрастна жена, другата млада я нямаше, явно беше напуснала и аз се върнах обратно да поговоря с нея, докато Соня бяга като дива коза по улицата.
Очевидно на възрастната служителка й беше дотегнало Соня да й лази по нервите, та бързо се разбрахме:
- Тя е много фалшива жена, - каза ми.- Да не сте вие тази , дето сте й подарила две стихосбирки, пък като ги видял годеника й и Вас на снимката отзад, такива думи й надумал, не е за приказване и тя сама се отказала от него.
Нямаше как, разказах й и аз за случая. Как бях много доволна от нея, как й подарих книгите и как сега искам да направя със Соня телевизионно интервю.
- Аха, интервю, та онзи съвсем да лудне и да Ви търси. Я каква сте млада и хубава. Откажете се, не са тези хора за Вас, но не ме издавайте.
- Добре. Вие просто й кажете за какво я каня, тя, естествено, няма да се съгласи и край на историята. Вместо да е благодарна, че моите книги са й показали истината за човека насреща, тя на мене си го изкарва.
- Благодаря Ви.
- Аз Ви благодаря, че ми изяснихте нещата, нямах си и понятие, - усмихнах се аз и си тръгнах.
Дивата коза обърна гръб на ъгъла на тротоара и аз я оставих на спокойствие, хич и не я питах нещо повече.
Дали е имало после сватба един Бог знае, но проектобулката беше голям трън.
Разказвам на баща ми, а той:
- Я се постави на нейно място. Около теб бол кандидати, пък се назлъндисваш, а тя, бедната, какво я споходило от твоята любовна лирика, че и снимка на корицата отзад.
И се подсмихва тъничко, по адвокатски.
Нямаше какво да възразя на юриста.
5 октомври 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари