ЕСЕННА СРЕЩА С БЕЗДАРИЕТО НА АНЖЕЛА ДИМЧЕВА! ТО Е НЕЩО КАТО ДА СЕ СРЕЩНЕШ С НЕКАДЪРИЕТО НА МАРГИТУ ПИТКУ И АНИТА ТРИФОНЕ!

По гротескните лица на вълните,
по пясъка ръждив от мълчание,
по зовящото тяло на нищото
вървя в измислено “чакам те”,
ръцете сънувам на лятото
в празната стая на плажа.

Но ти не наказвай мечтата си
с ролята на влюбен в мида.
Седефът й не от буря се ранява,
докато бисерният глас умира,
а казаното между нас като забрана,
знам, в червено ще се възвисява,
сякаш песен без ноти морето разказва.

Измисли си морска фея
с душа от кристали,
каквото и да изпееш,
свободата винаги ще те гали...
Докато морето не заеме
безкрайния дъх на небето.