/ разказ по действителен случай /

Нашият съсед и бивш полковник Ангел си е наистина паснал на името. Знаем се отдавна, говорим си човешки и надпартийно винаги, при нас присяда и един поет, и ред още културни хора и една от добрините, които ми прави, той разказва живи истории за моите разкази, защото знае, че ги претворявам в книга.

И така, Ангел бил в Дубай. Всички далечни екскурзии са за сметка на жена му, ама нея я бива, изнася лекции в чужбина и това хич не нарушава семейната им хармония, разправя ни той.

Отсядат в един хотел, Ангел се пече на плажа, леко оголил коремче да го поопече. Идва един охранител и му прави строга забележка да си вдигне банските до кръста, щото тук не е България, един вид, нищо, че пряко не е изречено.

Ангел обича силно кафе - един път му го правят в ресторанта на хотела със сума ти сладки вкусотии, втори път в бара с богат избор на бисквитки и, като падне залеза, той кани жена си на разходка по плажа " да летят като чайки".

Метафора де, защото обича и птиците.

А бе,благ човек, нали ви казвам аз, какъв военен е бил един Бог знае, но с него е тужур сладка приказка и голям смях.

Обаче бившият полковник и професорката - жена му- не се задоволяват само с Дубай. Обиколили са доста арабски страни, ходили и в Тунис.

А там - сафарито с камили е задължителна дестинация за групите. Донякъде ги возят, разказва той, с големи джипове, после слизат и доближават камилите. За да издържи една камила на дългия преход им давали фурми. Ни глад усеща, ни жажда.

А там - фурми в изобилие. И за да се убедя в тяхната магия, черпи ме няколко фурми с предиобедното кафе, плюс още някои негови специалитета.

Така-а-а-а-а-а! Камилата хапва фурмите с удоволствие и прикляка на предните крака, за да се качиш на нея с помощта на водачи.

Като видял този репертоар, нашият едър на бой Ангел така му примъчняло за горкото животно, щото отказал твърдо да се качи на него, а покрай него и жена му отказала.

Снимали се до камилите и им направили жеста да ги върнат до хотела, та пак отишли на плажа с високо вдигнати бански, да не ги погнат и там като в Дубай.

- Какъв полковник си бил, ти, Ангеле. Ти човек не можеш да убиеш, ако се наложи, като гледам как жалиш камилите?

- И аз не знам, Роси, - отвръща той и ми цопва още една вкусотия в чинийката, ама добре, че не ми се наложи, че как щях да живея след това, нямам си на идея.

Е, бай Тошо, Бог да го прости, Живковия, добре въртеше външната политика, та мирно живяхме, - дълбоко въздъхна Ангел по отминалата младост и отминалото време, пък отпи и той една глътка за утеха от своето си кафе!

7 декември 2022г., София

Росица КОПУКОВА