СПАСИТЕЛНОТО ПИСМО

 

/ Разказ по действителен случай/

 

 

Не е истина, че само жените са интригантки. И мъже има бол, особено непожеланите. Ще разкажа само за един ярък пример в

Обзор, който се разигра пред очите ми.

Летували сме на различни места, в тази година попаднахме у симпатично младо семейство с голяма къща. Даваха под наем.

Прекарахме повече от добре, сприятелихме се. Дойде време да си тръгваме.

Домакинята помоли техен съсед и колега на мъжа й да ни закара с багажа на гарата.

Той прие. По пътя ни разговори, разбра, че сме от София и така извъртя приказката, че бил изоставен от хазяйката и виновницата била тя.

Замълчахме изненадани. Остави ни на гарата по живо, по здраво.

Има-няма месец у нас идва писмо.

Жената моли мама със сълзи на очи спешно да й отговори, щото наш шофьор в Обзор разказал на мъжа й, че ние сме му казали как сме я засекли с друг, съпругът бесен, искал да я гони, а имаха и дете.

Боже, онемяхме.

Мама не си поплюваше и го описа подобаващо-какво чухме от него и какво разбрахме. Подписахме се тримата.

Бракът беше спасен, колегата наказан, че огласил лъжата и в службата. Тъй беше едно време, не търпяха подобни гаври.

А ние получихме куп благодарности и ръчно тъкани кърпи от свекърва й, неочакван дар, който пазя и до днес.

Явно е обичала снахата.

 

8 декември 2022 г., София

Росица Копукова