ЕДНА " ПОЕТИЧНА" ЛОКВА!
От Росица Копукова в САТИРА
· 437 прегледа
ОТНОСНО СРОДСТВОТО 
той не ми е сродната душа нито аз съм неговата
и не сме егрегор нито съвместими аграрни култури
даже ромео и жулиета не сме (къде ти на тези години!)
при това изобщо не се събираме да умираме –
любовта ни не зависи от роднини и темподобни…
понякога когато ревнува му казвам мавър с мавър такъв
а той се смее: ще те удуша на остров мавриций
4000 евро за 7 нощувки олинклузив плюс полета – какво му плащаш
7 пъти ще те задушавам в прегръдките си струва си
в четиризвезден хотел за да ти е гадно
(това с гадното си е стара шега помежду ни за всичко което е възхитително
затова всяка секунда ми се гади от него)
ай така казано май е гадно в прав смисъл но не ни забелязвайте
и не бръчкайте нос гнусливо –
прехвалените пеперуди в стомаха все пак са били гъсеници
а и вас ви гризе денонощно по някое червейче
я на съмнението я на неудовлетворението така че човешко е…
сродните души са измислица на астролозите и езотериците
душата е скитник между звездите и локвите в които те са оглеждат
тя си избира и обществото и местоположението
и е уникална сама по себе си
все едно в рая в ада или в чистилището
а всъщност никой не знае къде точно тя обитава в телата ни…
ерго
той е сродното мое тяло – принадлежим си
докато всички клетки в нас функционират и всички пет сетива работят
все едно на мавриций или пред бутилка мавруд – за мравките
един ден това няма да има значение (никакво)
а за душите… друг отговаря
Препоръчани коментари