Тази публикация съдържа копие на статия, публикувана в RT, която е цензурирана медия. За да се избегне цензурата и повече хора да видят фактите, които са цензурирани, се налага информацията да бъде копирана и поставяна в сайтове, които не са цензурирани. Тази публикация съдържа автоматичен превод на български език и оригинален текст на английски език.

БЕЛЕЖКА: Автоматичния превод на български език и оригиналното копие на английски език не съдържат препратки. За да видите препратките към допълнителни източници и информация, посетете оригиналния източник на статията, като натиснете ТУК.

Автоматичен превод на български език:

"Помага ли НАТО на Украйна да се бие с Русия или използва Украйна, за да се бие с Русия?

Блокът може да помогне за прекратяване на конфликта по всяко време, като се заеме с проблемите около плановете си за по-нататъшно разширяване

Западната общественост, подобно на други, е справедливо ужасена от човешкото страдание и ужасите на украинската война. Емпатията е една от големите добродетели на човечеството, което в този случай се изразява в искане за помощ на украинците. И все пак пропагандата обикновено използва най-доброто в човешката природа, като състраданието, за да извади наяве най-лошото. Тъй като съчувствието и желанието да се помогне на разселените се използват за мобилизиране на обществена подкрепа за конфронтация и война с Русия, необходимо е да се запитаме дали западната общественост и украинците са манипулирани да подкрепят прокси война.

НАТО помага ли на Украйна да се бие с Русия или НАТО използва Украйна, за да се бие с Русия?

Организацията като пасивен актьор?

Воденият от САЩ военен блок обикновено се изобразява като невинна трета страна, която просто отговаря на огромното желание на украинския народ да се присъедини към неговите редици. И все пак от години НАТО се опитва да абсорбира неохотно Украйна в своята орбита. Публикация на НАТО от 2011 г. признава, че „ Най-голямото предизвикателство за отношенията Украйна-НАТО се крие във възприемането на НАТО сред украинския народ. Членството в НАТО не се подкрепя широко в страната, като някои проучвания сочат, че обществената подкрепа за него е под 20%“.

През 2014 г. този проблем беше разрешен чрез подкрепа на това, което Джордж Фридман от Statfor определи като „ най-явния преврат в историята “, тъй като нямаше никакви усилия да се прикрие намесата на Запада. Смяната на режима беше оправдана като помощ на украинците с тяхната „демократична революция“. И все пак, това включваше противоконституционно отстраняване на избраното правителство в резултат на въстание, което дори  BBC призна, че не е имало подкрепа от мнозинството сред широката общественост. Властите, избрани от украинския народ, бяха заменени от лица, подбрани лично от Вашингтон. Позорно изтекло  телефонно обажданемежду апаратчика на Държавния департамент Виктория Нуланд и посланик Джефри Паят разкриха, че Вашингтон е избрал точно кой да бъде в новото правителство няколко седмици преди дори да отстранят президента Янукович от власт.

Донбас очаквано отхвърли и се противопостави на легитимността на новия режим в Киев с подкрепата на Русия. Вместо да призоват за „ правителство на единството“, план, за който западноевропейските държави бяха подписали като гаранти, страните от НАТО тихомълком подкрепиха „антитерористична операция“ срещу източните украинци, довела до най-малко 14 000 смъртни случая.

Мирното споразумение Минск-2 от февруари 2015 г. създаде път за мир, но САЩ и Обединеното кралство го саботираха през следващите 7 години. Освен това Ангела Меркел от Германия и Франсоа Оланд наскоро признаха, че и Германия, и Франция смятат сделката за възможност да спечелят време Украйна да се въоръжи и да се подготви за война.

На изборите през 2019 г. милиони украинци бяха лишени от избирателни права, включително живеещите в Русия. Въпреки това резултатът беше убедителен със 73% от украинците, които гласуваха за мирната платформа на Владимир Зеленски, основана на прилагането на споразумението Минск-2, преговорите с Донбас, защитата на руския език и възстановяването на мира с Москва. Въпреки това, крайнодесните милиции, които бяха въоръжени и обучени от САЩ, ефективно наложиха вето, като заплашиха Зеленски и му се противопоставиха на фронтовата линия, когато той поиска да изтегли тежките оръжия. Притиснат и от САЩ, Зеленски в крайна сметка отмени цялата мирна платформа, за която украинците бяха гласували. Вместо това опозиционните медии и политически партии бяха прочистени, а главният опозиционен лидер Виктор Медведчук беше арестуван."помага" на Украйна.

Към прокси война

През 2019 г. Rand Corporation публикува доклад от 325 страници, поръчан от армията на САЩ, озаглавен „Разширяване на Русия: конкуренция от изгодна почва“. На езика на прокси войната докладът препоръчва въоръжаването на Украйна, за да обезкърви Москва, заявявайки: „ Предоставянето на повече американско военно оборудване и съвети може да накара Русия да увеличи прякото си участие в конфликта и цената, която плаща за това“. Американският председател на комисията по разузнаването на Камарата на представителите Адам Шиф обясни по подобен начин през 2020 г. стратегията за въоръжаване на Украйна , твърдейки : „Съединените щати помагат на Украйна и нейния народ, за да можем да се бием с Русия там и да не се налага да се бием с Русия тук ”.

През декември 2021 г. бившият ръководител на отдела за анализ на Русия в ЦРУ предупреди, че Кремъл е под нарастващ натиск да нахлуе, за да попречи на Вашингтон да изгради допълнително военното си присъствие по границите си, което включва модернизиране на украинските пристанища, за да поберат американски военни кораби. „Тези отношения [САЩ-Украйна] ще бъдат много по-силни и по-дълбоки, а военните на Съединените щати ще бъдат по-здраво вкоренени в Украйна след две-три години. Така че бездействието от страна (на Кремъл) е рисковано", обясни Джордж Бийби. И все пак, въпреки че беше убеден, че Русия ще нахлуе, Вашингтон отказа да даде разумни гаранции за сигурност на Москва.

Киев се съгласи да започне преговори само три дни след руското нахлуване, което доведе до план за мирно споразумение няколко седмици по-късно. Бившият служител на разузнаването Фиона Хил и Анджела Стент по-късно написаха статия, в която признаха, че „руските и украинските преговарящи изглежда са постигнали условно съгласие относно очертанията на договорено временно уреждане: Русия ще се оттегли от позицията си на 23 февруари, когато контролираше част от Донбас региона и целия Крим, а в замяна Украйна ще обещае да не се стреми към членство в НАТО и вместо това да получи гаранции за сигурност от редица страни“.

Въпреки това, след посещението на британския премиер Борис Джонсън, Киев внезапно се оттегли от мирните преговори. Доклади в украинските и американски медии предполагат, че Лондон и Вашингтон са притиснали Киев да се откаже от преговорите и вместо това да търси победа на бойното поле с оръжия на НАТО.

Джонсън изнесе множество речи, предупреждавайки срещу „ лош мир “, докато германският генерал Харалд Куят, бивш председател на Военния комитет на НАТО, потвърди, че Джонсън е саботирал мирните преговори, за да води прокси война с Русия: „Неговите мотиви бяха, че Западът не беше готов за край на войната”.

Американските цели също изглеждаха малко свързани с „помощта“ на Украйна. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви целите на САЩ в Украйна като отслабване на стратегически съперник: „ Искаме да видим Русия отслабена до степен, че да не може да прави нещата, които направи при нахлуването в Украйна“. Президентът Байдън се аргументира за смяна на режима в Москва, тъй като Путин „не може да остане на власт“, което беше повторено от публикацията на Борис Джонсън, в която се посочва, че „войната в Украйна може да приключи само с поражението на Владимир Путин “.

Американският конгресмен Дан Креншоу се застъпи за прокси война чрез доставяне на оръжия на Украйна, тъй като „ инвестирането  в унищожаването на армията на нашия противник, без да се губи нито един американски контингент, ми се струва добра идея“. По подобен начин сенатор Линдзи Греъм твърди, че САЩ трябва да се бият с Русия до последния украинец: „Харесва ми структурната пътека, по която вървим тук. Докато помагаме на Украйна с оръжията, от които се нуждаят, и икономическата подкрепа, те ще се бият до последния човек”. Реториката е зловещо подобна на тази на унгарския милиардер Джордж Сорос, който твърди, че НАТО може да доминира, ако може да използва източноевропейски войници, тъй като те приемат повече смъртни случаи от своите западни колеги: „ комбинациятажива сила от Източна Европа с техническите възможности на НАТО значително ще повиши военния потенциал на Партньорството, тъй като ще намали риска от чували за трупове за страните от НАТО, което е основното ограничение за тяхното желание да действат.

След неотдавнашното Оруелско изявление на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че „оръжията са пътят към мира“, струва си да се оцени дали НАТО помага на Украйна или използва Украйна. Силите на НАТО заявиха, че доставят на Украйна оръжия, за да имат по-силна позиция на масата за преговори, но след една година от началото на войната нито един от основните западни лидери не призова за мирни преговори. НАТО има мощна разменна монета, която всъщност би помогнала на Украйна, което би било споразумение за прекратяване на разширяването на НАТО към руските граници. Обаче избелването на прекия принос на блока във войната възпрепятства уреждането чрез преговори."

Източник: https://www.rt.com/news/570687-nato-ukraine-fight-russia/

Оригинален текст на английски език:

"Glenn Diesen: Is NATO helping Ukraine to fight Russia or is it using Ukraine to fight Russia?

The bloc could help end the conflict, at any time, by addressing the issues around its plans for further expansion

The Western public, like others, are justly appalled by the human suffering and the horrors of the Ukrainian war. Empathy is one of the great virtues of humanity, which in this instance translates into the demand for helping Ukrainians. Yet, propaganda commonly weaponizes the best in human nature, such as compassion, to bring out the worst. As sympathy and the desire to assist the displaced are used to mobilize public support for confrontation and war with Russia, it is necessary to ask if the Western public and Ukrainians are being manipulated to support a proxy war.

Is NATO helping Ukraine to fight Russia or is NATO using Ukraine to fight Russia?

The organization as a passive actor?

The US-led military bloc commonly depicts itself as an innocent third party that merely responds to the overwhelming desire of the Ukrainian people to join its ranks. Yet, for years NATO has attempted to absorb a reluctant Ukraine into its orbit. A NATO publication from 2011 acknowledged that “The greatest challenge for Ukrainian-NATO relations lies in the perception of NATO among the Ukrainian people. NATO membership is not widely supported in the country, with some polls suggesting that popular support for it at is less than 20%”.

In 2014, this problem was resolved by supporting what Statfor’s George Friedman labelled “the most blatant coup in history” as there were no efforts to conceal Western meddling. Regime change was justified as helping Ukrainians with their “democratic revolution”. Yet, it involved the unconstitutional removal of the elected government as a result of an uprising that even the BBC acknowledged did not have majority support amongst the general public. The authorities elected by the Ukrainian people were replaced by individuals handpicked by Washington. An infamous leaked phone call between State Department apparatchik Victoria Nuland and Ambassador Geoffrey Pyatt revealed that Washington had chosen exactly who would be in the new government several weeks before they had even removed president Yanukovich from power.

Donbass predictably rejected and resisted the legitimacy of the new regime in Kiev with the support of Russia. Instead of calling for a “unity government”, a plan for which Western European states had signed as guarantors, NATO countries quietly supported an “anti-terrorist operation” against eastern Ukrainians, resulting in at least 14,000 deaths.

The Minsk-2 peace agreement of February 2015 produced a path for peace, yet the US and UK sabotaged it for the next 7 years. Furthermore, Germany’s Angela Merkel and France’s Francois Hollande recently admitted that both Germany and France considered the deal an opportunity to buy time for Ukraine to arm itself and prepare for war.

In the 2019 election, millions of Ukrainians were disenfranchised, including those living in Russia. Nevertheless, the result was a landslide with 73% of Ukrainians voting for Vladimir Zelensky’s peace platform based on implementing the Minsk-2 agreement, negotiating with Donbass, protecting the Russian language, and restoring peace with Moscow. However, the far-right militias that were armed and trained by the US effectively laid down a veto by threatening Zelensky and defying him on the front line when he demanded to pull back heavy weapons. Pressured also by the US, Zelensky eventually reversed the entire peace platform the Ukrainians had voted for. Instead, opposition media and political parties were purged, and the main opposition leader, Viktor Medvedchuk was arrested. Subverting the wishes of Ukrainians in order to steer the country towards confrontation with Russia was yet again referred to as “helping” Ukraine.

Towards proxy war

In 2019, the Rand Corporation published a 325-page report ordered by the US Army titled “Extending Russia: Competing from Advantageous Ground”. In the language of a proxy war, the report advocated arming Ukraine to bleed Moscow stating, “Providing more U.S. military equipment and advice could lead Russia to increase its direct involvement in the conflict and the price it pays for it”. The US Chair of the House Intelligence Committee, Adam Schiff, similarly explained in 2020 the strategy of arming Ukraine claiming, “The United States aids Ukraine and her people so that we can fight Russia over there and we don't have to fight Russia here”.

In December 2021, the former head of Russia analysis at the CIA warned that the Kremlin was under growing pressure to invade to prevent Washington from further building up its military presence on its borders, which included modernising Ukrainian ports to fit US warships. “That relationship [US-Ukraine] will be far stronger and deeper, and the United States military will be more firmly entrenched inside Ukraine two to three years from now. So inaction on [the Kremlin’s] part is risky," George Beebe explained. Yet, despite being convinced that Russia would invade, Washington refused to give any reasonable security guarantees to Moscow.

Kiev agreed to enter into negotiations merely three days into the Russian invasion, which resulted in a peace agreement outline a few weeks later. Former intelligence official Fiona Hill and Angela Stent later penned an article acknowledging that “Russian and Ukrainian negotiators appeared to have tentatively agreed on the outlines of a negotiated interim settlement: Russia would withdraw to its position on February 23, when it controlled part of the Donbass region and all of Crimea, and in exchange, Ukraine would promise not to seek NATO membership and instead receive security guarantees from a number of countries”.

However, after a visit by UK Prime Minister Boris Johnson, Kiev suddenly withdrew from the peace negotiations. Reports in the Ukrainian and American media have suggested that London and Washington had pressured Kiev to abandon negotiations and instead seek victory on the battlefield with NATO weapons.

Johnson gave multiple speeches warning against a “bad peace," while German General Harald Kujat, a former chairman of the NATO Military Committee, confirmed that Johnson had sabotaged the peace negotiations in order to fight a proxy war with Russia: “His reasoning was that the West was not ready for an end to the war”.

The American objectives also had seemingly little to do with “helping” Ukraine. US Secretary of Defense Lloyd Austin stated US goals in Ukraine as the weakening of a strategic rival: “We want to see Russia weakened to the degree that it can't do the kinds of things that it has done in invading Ukraine”. PresidentBiden argued for regime change in Moscow as Putin “cannot remain in power”, which was repeated by Boris Johnson’s op-ed stating that “The war in Ukraine can end only with Vladimir Putin’s defeat”.

US Congressman Dan Crenshaw advocated for a proxy war by supplying weapons to Ukraine as “investing in the destruction of our adversary’s military, without losing a single American troop, strikes me as a good idea”. Similarly, Senator Lindsey Graham argued the US should fight Russia to the last Ukrainian: “I like the structural path we’re on here. As long as we help Ukraine with the weapons they need and the economic support, they will fight to the last person”. The rhetoric is eerily similar to that of Hungarian billionaire George Soros, who argued that NATO could dominate if it could use Eastern European soldiers as they accept more deaths than their Western peers: “the combination of manpower from Eastern Europe with the technical capabilities of NATO would greatly enhance the military potential of the Partnership because it would reduce the risk of body bags for NATO countries, which is the main constraint on their willingness to act”.

Following NATO Secretary General Jens Stoltenberg’s recent Orwellian statement that “weapons are the way to peace”, it is worth assessing if NATO is helping Ukraine or using Ukraine. NATO powers have stated that they are supplying Ukraine with weapons to have a stronger position at the negotiating table, yet one year into the war, no major Western leaders have called for peace talks. NATO has a powerful bargaining chip that would actually help Ukraine, which would be an agreement to end NATO expansion toward Russian borders. However, whitewashing the bloc’s direct contribution to the war prevents a negotiated settlement."

Източник: https://www.rt.com/news/570687-nato-ukraine-fight-russia/