ЕДИН МОЙ СЪВРЕМЕНЕН РАЗКАЗ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

КОГАТО БОГ ТИ ДАВА ИЗПИТАНИЕ, ТЕ НАБЛЮДАВА КАК ЩЕ ГО РЕШИШ

 

/ разказ по действителен случай/

 

Мирела ми беше състудентка, с която деляхме обща банка, общи емоции и общи надежди.

Различно се стече животът ни. Тя опита три брака, деца имаше само от първия, но те се оказаха свестни и стабилни, нещо, което не винаги се случва в подобни ситуации.

Синът й се оожени с късмет, но не така се стече животът на Норчето, дъщеря й.

Хареса си тя момче от квартал " Обеля" на столицата.

"Обеля" си беше краен квартал, но не мислете, че това е и беден квартал.Напротив - хубави блокове и след тях красиви триетажни къщи на голямото село.

Там, на границата, където Мирела й родителите й успяха да купят два апартамента, започна любовта на внучката с момче от съседното село.

Делеше ги една ограда и три спирки до метрото.

Много се обичахме с Мирела.

Бях канена къде ли не, докато се женеше и развеждаше.

Не случи жената, а искаше семейство.

И тя беше идвала у нас.

След последната покана в " Обеля", а тя беше чистница и домакиня, където и да отидех в честите й местения, реши да ме заведе и до къщата на дъщерята, да ми покаже колко е работливо момичето й.

Речено - сторено.рейсът,та там.

Съпругът и брат му имаха по етаж, на най- долния - родителите.

Отидохме ние, поздравихме се със сватовете и тя ме качи у тях.

През това време младите работеха в частен ресторант, в близост пък до блока на Мирела и родителите й.

Признавам, смаях се.

Не само че блестеше от чистота и всичко беше под конец, но и от вкусът на Норчето.

То не бяха стилни масички, уютни пердета и щори, красиви дърворезби и изискани мебели.

У Мирела чак такава оригиналност никога не е имало.

Пихме едно кафе на терасата, поканихме и свекървата. Дойде жената, аз много похвалих снахата, тя се усмихна, потвърди, но се държа някак странно през цялото време.

Тръгнахме си ние и пак се върнахме към Мирела.

Тя искаше да ме заведе и при младите, в ресторанта, но аз отказах, да не се натрапваме.

Сподели ми само голямата й болка, че Нора е бездетна.

Тогава си обясних и сдържаното поведение на свекървата и замълчах.

Като не ми казват повече, не питам.

Явно мъжът й не е искал да подадат молба за осиновяване, защото иначе би ми казала веднага. Откровеността й беше нейно житейско кредо спрямо мен.

Така се случи, работата ме завъртя. Минаха години и пак се видяхме с Мирела.

Този път седнахме на по кафе и пастичка в центъра на София.

И, както си завъртяхме приказката към спомените, тя ми разказа всичко сама.

Нора и мъжът й се развели. Той си намерил друга, но една жена от персонала го издала и поканила Нора да го види, защото много я уважавала, а този ден не била на работа.

Заместницата била заварена на място и оттам-нататък въпросът се решил бързо.

Развод, той се жени повторно за проект- съпругата за наследници.

Двамата с новата остават в ресторанта, хубаво, ама новата не се оказва лесна.

Две деца на хоризонта, пропил се съпруг и фалирал ресторант.

Мирела подробности не знаеше след развода на дъщерята.

- Всичко има остави там, то нямаше и къде да го занесе, но направо си я ограбиха, Роси. Никакви средства не й дадоха при тръгване, а за нищо не са се карали. Но Бог вижда и само той подреди нещата.

- Какво стана с Нора? Разкажи ми.

- Уцели късмета. Омъжи се за вдовец с две поотраснали деца, сега работи в неговата фирма. Заможен е. Стъпи в неговия елегантен дом, дооформи нещата по неин вкус и продължи нататък.

Сключиха брак, иска да ги осинови. Не й преча. Имаме и ние. И двуетажна къща имаме в " Орландовци", знаеш. И от баща си ще има. Брат й за нищо не се сърди.

Разбрахме се с новия зет, много свястно момче излезе.

Размислих се, дали Бог не е искал да изпита първия?

Дали би приел чужди деца?

Оказа се - не.

Джас-прас, сменяш жената, сменяш посоката на живота и мислиш, че всичко ще тече по мед и масло. Пък то взело, че не станало така. И накрая загубиш всичко.

И оставиш твоите две деца, собствените, да проклинат баща си и майка си, щото втората била чудо на чудесата...

- Защо се замисли?

Веднага ме усети Мирела.

- Добре, ще ти кажа....

И й претворих размисъла в думи.

 

 

12 февруари 2022г., София

Росица КОПУКОВА