Неземен

Очите ми са огледало,

на душата ти, смирено

аз на теб се днес дарявам,

като лъч проблеснал в мрака.

Когата дойде пак нощта,

вратата ще творя аз,

да влезеш като Божи дар,

сърцето да изпълниш с жар.

Не се гаси туй що не гасне,

дори да е видим края,

ще нося моята си нежност

и сърцето ми ранено.

Ти раните не ми лекувай,

приеми ме в своя свят,

Двама да потънем там,

в твоя свят неземен -Ад.

Щом не намерих нищо тука,

на теб аз цяла се отдавам,

създание на мрака,

приело ме ме като магия.

Ще вървя след теб,

ще следвам те в твоя свят.

Защо ли тъй злословят,

на теб аз се посветих.