...

Самотата прегърни

тя приятел ни е нежен,

няма да ни нагруби

в своята ни безметежност.

Слушаме,вървим,скърбим

под маската,усмивка

кой душата ни ще види,

как дори за миг

чувствата ни ще усети.

Толкова посредствени крачат,

развели своята си истина,

а между тях и нас

само болката изстрадана.

Те не могат да зарадват,

с дума нежна или жест,

себе си обичат само

с другите са тъй жестоки.

Ще се крием зад усмивки

зад привидната си същност,

колко нежна е душата,

НИКОГА НЕ ЩЕ УЗНАЯТ.