Пътувам си аз мирно и тихо в софийското метро, докато до мен не седна едно маце, тресна върху ръката ми една торба с тежка кутия, добре че беше якето, и не отвори дума за извинение.

Гледам след малко тя мята торбата на коленете си и допълва в нея някакъв багаж.

Дойде време предвидливо да се обадя:

- Сега,момиче, ако още веднъж сложиш торбата върху ръката ми, аз я слагам на пода,бъди сигурна.

Мацорана ме поглежда нахалничко и вика:

- Двеста лева съм дала за тази козметична апаратура.

- Хубаво, с или без двеста лева, не ми праскай торбата върху ръката.

Гледа ме косо, но не посмя.

- Щом си дала двеста лева, явно е нещо за козметичен салон.

- Ами да.

- Ами ако някоя клиентка нещо бутне ценната покупка?

- Утепвам я.

- Леле! Права съм значи да те утепя и аз, ако ми удариш ръката още веднъж.

Мълчание.

След две спирки слезе. С мълчание.

29 март 2023г., София

Росица  КОПУКОВА