СРЕЩА С ДЕТЕ ОТ ПО-ВИСША КОСМИЧНА РАСА - БЪЛГАРЧЕ
Седях си на пейката на крайната спирка на трамвая, когато пред мен майка с едно много мъничко момченце разговаряше като с възрастен, питаше го дали да тръгнат пеша или да изчакат трамвая и то слушаше с необичайна за годините съсредоточеност и после отговори:
- Да изчакаме.
Какви ти години? Годинка и половина, каза ми майка му, като я заприказвах веднага, щом съзрях колко е умен малкият.
Веднага след това забелязах очите му. Големи, красиви, с особения цвят на октарин и разбрах, че това е от Кристалните деца, дошли на този свят в България с друга мисия.
Неведнъж забелязвам такива деца, но премълчавам истината, защото майки и баби невинаги разбират за какво става дума и се е налагало да обяснявам подробно, а тук нямаше време.
Но как продължи да реагира годиначето?
То ясно показа с ръце движението на трамвая, който ха да тръгне, пак спря и го имитира словесно.
Беше много сладък. Майката го целуна.
Казах само:
- Божи дар е да имате такова умно дете.
Трогната, тя ми благодари.
Повече не посмях да задълбавам темата.
Обаче за мен е повече от ясно, че освен старите души като мен с многократни прераждания, каквито има в изобилие в България,които винаги се стремят към справедливост, състрадание и обич, Бог ни праща и звездни деца.
А те се раждат на Земята, за да развият духовно човечеството.
На децата - индиго дължим бързото развитие на технолигиите, където пръстче имат пак българи.
Няма да загинем като народ, да знаете.
Тези дни беше поредното ми наблюдение върху Божията работа в България.
31 март 2023г., София
Росица КОПУКОВА
- Да изчакаме.
Какви ти години? Годинка и половина, каза ми майка му, като я заприказвах веднага, щом съзрях колко е умен малкият.
Веднага след това забелязах очите му. Големи, красиви, с особения цвят на октарин и разбрах, че това е от Кристалните деца, дошли на този свят в България с друга мисия.
Неведнъж забелязвам такива деца, но премълчавам истината, защото майки и баби невинаги разбират за какво става дума и се е налагало да обяснявам подробно, а тук нямаше време.
Но как продължи да реагира годиначето?
То ясно показа с ръце движението на трамвая, който ха да тръгне, пак спря и го имитира словесно.
Беше много сладък. Майката го целуна.
Казах само:
- Божи дар е да имате такова умно дете.
Трогната, тя ми благодари.
Повече не посмях да задълбавам темата.
Обаче за мен е повече от ясно, че освен старите души като мен с многократни прераждания, каквито има в изобилие в България,които винаги се стремят към справедливост, състрадание и обич, Бог ни праща и звездни деца.
А те се раждат на Земята, за да развият духовно човечеството.
На децата - индиго дължим бързото развитие на технолигиите, където пръстче имат пак българи.
Няма да загинем като народ, да знаете.
Тези дни беше поредното ми наблюдение върху Божията работа в България.
31 март 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари