ДВЕ ЗВЕЗДИ ЗА ДВА ДНИ

 

 Станах си, приятели, звездобройка на деца от новите космични раси.
Шетах, шетах, пък тръгнах по гости.
Стоя си пак на спирката на тролея и гледам едно прекрасно слънце, момиченце, светло русо с очи - цвят октарин. Кристално дете ще да е. Така си помислих и не се излъгах.
Както си стои в количката и ме гледа с интерес, а и аз него. майката, много симпатична жена, му извади една голяма книжка за оцветяване, цяла палитра фулмастери, от които то си избра розово, тя му го подаде.
Малката най- професионално си отвори албума, подпря го на количката, отвори си самичка фулмастера и като заоцветява едно пате - точно по контура. Така обиграно, че ме смая.
Пак ми стана интересно и питам майката:
- На колко годинки е това интелигентно момиченце?
- На две и половина.
Онемях.
Оцветява художничката, поиска си и втори цвят, пък ме пита:
- Харесва ли ти?
- Много, - отвръщам.- Спазваш черната линия на патето и не излизаш извън нея. Прекрасна си.
Продължава прелестното създание и след малко пак ме цели с октариновите очета и казва:
- Обаче аз мога и друго.Гледай сега...
И започва да допълва очертанията на друга рисунка, обиграни две успоредни линии изкара, постна тревичка.
- Това е планина.
- Да, точно планина е.
А бе на биенале сме двете и разговаряме по делови въпроси.

Майката прибираше дрехи в една торбичка, гледа ни и мълчи.
На пейката седи и баба с братчето очевидно, то щурее около нея. И тя ни гледа и мълчи.
Майката,бабата и братчето - с черни коси, само бабата боядисана тъмно кестеняво, а малката светла като слънце.
На устата ми беше да й кажа, че това е Кристално дете от новата космична раса, ама се сдържах.

Жената беше много грижовна, я е чела нещо, я не е.
На мен обаче опит с децата не ми липсва, нали от млада ги омайвах, поусмихвахме се със слънчевото момиченце, поощрих я още малко в оцветяването.
Дойде тролея.
Качваме се и те, и аз.
Попътувахме доста и не очаквах, че сме слезли на една и съща спирка.
Те ме задминават. Албумчето и фулмастрите явно бяха прибрани в тролея, майката и бабата си говорят нещо и ме задминават.
А Кристалната хубавица пее и тактува с крак по количката.
Каква е песничката сега:
- Тати, тати, тати, ела при мен и бати...
Рима, ритмика на шест, поетеса и отгоре.

Това на три годинки е готово за училище.

А сега кажете, че Бог не ни обича? 


2 април 2023г., София
Росица КОПУКОВА