/ разказ по действителен случай/
Имах една много интелигентна приятелка, родом от Благоевград, с която дружахме дълги години, докато сама си показа рогата и аз й затворих вратата. Мариета.
Не й беше лек живота, много я жалех, много благини беше видяла от мене. Образовани родители, добро семейство, труден живот.
Не искам да разказвам за нея, а за синът й, Марин.
Умно момче, тарикат характер, не му се работеше.
Марин завърши първото висше образование в София, Мариета беше омъжена тук и тук живееше.
Но не се хвана на работа.
И понеже майка му и мъжа й бяха в състояние да го издържат, захвана се да учи, да се пласира по телевизиите с по някое предаване и да учи.
А и да врътва по някоя далавера с благоевградските тираджии.
Предвид че беше доста възпълен, а такива там не щат, постоя,постоя, пък го махнаха от екрана.
Но учи момчето. Едно-две-три-пет-седем дипломи. От престижни университети. Самочувствие до небето, по-велик от него в България и да търсиш в купа сено карфица, не можеш намери.
Учи,учи,учи, но дойде темата за момичетата.
Не бих казала,че го споходи любовта, тъй като момите не си падаха по външността му, а и пари нямаше бол, но се закачи едно девойче от Разлог, допаднаха си, дете,сватба, нямаше как, наш Марин трябваше да се захване сериозно за работа.
И понеже не можа да докласи до Дипломатическия корпус, нищо, че взе диплом за Международни отношения в Киев навремето, захвана се следовател. В Благоевград, тъй като беше завършил и право като дядо си.
А бе, дипломи ви казвам, не е шега работа.
Премести се там да живее в къщата на дядо си, майка му и тя. Заряза и апартамент, и мъж, с когото не се разбираше хич. То и със снахата не се разбираше, проста била, от сой не била, такава била, онакава била, ама внуче сега, няма как, адаптира се и свекървата.
Какво стана, що стана, Марин Драката, който се задяваше с куцо и сакато, починал при странни обстоятелства. Разбирайте, светнали го хитрите простомета. Ни следа, ни улики, ни нищо. Майсторска работа от недотам образовани хора.
Мариета откачи и след има-няма година си отиде и тя.
Снахата с детето се уплаши не на шега и почти веднага след смъртта на Марин духна за Съединените щати. Ни се чу, ни се видя, ни се разбра къде е.
Какво стана с етажа от къщата, с двата апартамента на мъжа й в София, той също остана съвсем сам - един Господ знае.
Познавах ги много добре, нищо лошо не съм им пожелавала, но се запитах тогава, а и сега: и какво, че получи седем дипломи, омириса половината свят колко си велик и си отиде на 36, а майка ти на няма 60 и те пратиха при Свети Петър на отчет?
Животът е толкова сложен понякога.
И не остави един човек, който да си спомни с добро за теб!
10 април 2023Г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари