Неповторимо, неуморимо,
без край
ни тласка нещо без име
в измислен рай.
И уморени, и отегчени –
вървим.
Огън крием в себе си –
но без дим...
Скрито-покрит, нереално-потаен –
този живот
крие шизофренично-отчаяно
сладкия плод.
Падаме, ставаме – все тъй унесени –
кръговрат...
Някъде, някога, в свят далечен – птици летят...
Препоръчани коментари