И МЛАДЕН МИСАНА СЕ РАЗЧУВСТВА ЗА БАБА ....КИРА
От Росица Копукова в САТИРА
· 563 прегледа
Ода за баба Кира
Наричаха я просто баба Кира.
Решила бе, че няма да умира.
И свиреше тя често на кавал
от младостта си в крайния квартал.
Любимата й поза - задна прашка
и сръбване от винената чашка
(в антракта между два сеанса),
направи я за Някой Санчо Панса.
Ох, бабо Киро, бабо Киро!
Иди на църква и вземи си миро.
Комай ще ти дотрябва и тамян,
та Дявола да умориш без свян.
А той от детството ти в теб живее.
В теб, Дяволице, ако и да пееш
и да свирукаш като за хорце.
Китара си вземи, но и перце.
Та върху тънките й седем струни,
тренирай ти през нощите си лунни.
Хвърли го стария фалшив акордеон
през лющения цигански балкон.
За нея пиша аз - за баба Кира.
СеПуко тя си прави без да спира.
Бях купил брадва аз на панаира,
но хвърлих я - не става тя за Кира.
Решила бе, че няма да умира.
И свиреше тя често на кавал
от младостта си в крайния квартал.
Любимата й поза - задна прашка
и сръбване от винената чашка
(в антракта между два сеанса),
направи я за Някой Санчо Панса.
Ох, бабо Киро, бабо Киро!
Иди на църква и вземи си миро.
Комай ще ти дотрябва и тамян,
та Дявола да умориш без свян.
А той от детството ти в теб живее.
В теб, Дяволице, ако и да пееш
и да свирукаш като за хорце.
Китара си вземи, но и перце.
Та върху тънките й седем струни,
тренирай ти през нощите си лунни.
Хвърли го стария фалшив акордеон
през лющения цигански балкон.
За нея пиша аз - за баба Кира.
СеПуко тя си прави без да спира.
Бях купил брадва аз на панаира,
но хвърлих я - не става тя за Кира.
Препоръчани коментари