• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212312

Моя път

smirena

129 прегледа

Вървях аз по пътя си

ден, подир ден.

Неспирно зовеше ме

пътя пред мен.

Отронваше малка частица,

застилаше пътя под мен.

Какво ще остане

в края на пътя.

За какво ще надявам се

в живота си нов.

Излъгах,излъгана, ден подир ден,

защо ли да бъда,

защо да ме има,

щом сянка от мене остана.

А времето неуловимо,

бавно отнема,ден подир ден,

частицата живот, останала в мен.

Ще пазя аз спомена за обич една,

ще се свия смирено, като сянка в нощта.

Приятелко мила,безкрайна самота,

приюти ме като нещастен бездомник в нощта.

И Богу се моля, с ръка на сърце,

живота вземи ти, във свойте ръце.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход