Моя път
От smirena
· 592 прегледа
Вървях аз по пътя си
ден, подир ден.
Неспирно зовеше ме
пътя пред мен.
Отронваше малка частица,
застилаше пътя под мен.
Какво ще остане
в края на пътя.
За какво ще надявам се
в живота си нов.
Излъгах,излъгана, ден подир ден,
защо ли да бъда,
защо да ме има,
щом сянка от мене остана.
А времето неуловимо,
бавно отнема,ден подир ден,
частицата живот, останала в мен.
Ще пазя аз спомена за обич една,
ще се свия смирено, като сянка в нощта.
Приятелко мила,безкрайна самота,
приюти ме като нещастен бездомник в нощта.
И Богу се моля, с ръка на сърце,
живота вземи ти, във свойте ръце.
Препоръчани коментари