ПО ПОВОД 130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

 

Поетесата е родена на 29 април 1893 година и почина в старчески дом на 23 март 1991 година, когато аз бях на 33 години.

Не я познавах лично и само съм я слушала по БНР. Не съм и очаквала, че един от най- известните наши поети - сонетисти д.ф.н. Йордан Ватев ще сравни моята поезия с нейната в двата тома монографии, които написа за моята поезия.

Сетих се за тази годишнина повече заради него. Той се познаваше с Елисавета Багряна приживе. Йордан Ватев / 1933 - 2004/.

Тези две монографии за мене са свещени, заедно с всичките му рецензии за моята поезия и не само негови.

Въпреки че аз имам откраднати книги и съм ви разказвала за това, от македонски поет и от бивша уредничка на Литературния музей в София, това, което онаследих от Ватев не може да се открадне никога.

Нищо не мога да кажа за нея като човек, защото не съм я познавала. Като стара софиянка знам, че тя живееше на ул. "Неофит Рилски" в центъра на столицата.

Бившият й мъж, с когото тя се развежда като млада и родителите му са били съседи на моите баба и дядо.

Преди да се запознае с Багряна, той е ухажвал настоятелно красивата ми майка, но тя е била с него само в приятелски отношения.

Любомир Шапкарев дойде на мои представяния на монографиите в Столична библиотека, подарих му книгите и поприказвахме много любезно. Той също почина.

На тези събития беше поканен от Христо Белчев, перфектен директор на Столична библиотека. Тогава присъства и Йордан Ватев.

Много благодаря за жеста на големия наш поет, за мен такъв жест дойде неочаквано и много искрено от негова страна.

Ще се въздържа от мнение за живота на Елисавета Багряна по разкази на други хора и слухове, все пак тя е призната на световно ниво наша поетеса. Само ще кажа, че Ватев я уважаваше.

Поезията й остава като оригинално звучене и досега, като много добро единство на художествена форма и съдържание.

Мир на душите на всички и светъл им път отвъд!

Росица КОПУКОВА