ВЗЕТО ОТ ПРИЯТЕЛ. СЪГЛАСНА С ИЗЛОЖЕНИЕТО, ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ СЪМ БИЛА ДЕСЕТКИ ПЪТИ И В БИВША ЮГОСЛАВИЯ, ПОРАДИ КОРЕНА НА ДЯДО МИ ОТ БИТОЛЯ, И В ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

        КЪМ ГОСПОДАТА НКФ И ГАРДЕНЕР - КРАТКА  ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪРБИЯ

   Започвайки този мой постинг, ще подчертая нещо много важно за сърбите и за нас – сърбите са шовинисти, ние сме нихилисти. Таз истина никой не може да отрече. Тези две качества на страните ни са в основата на агресията на Сърбия срещу нас, на сърбоманството ни, на нерешените ни проблеми, един от които е връщането на Западните покрайнини към България, защото след разпадането на Тройното кралство – Словения-Хърватия-Сърбия, Сърбия не е негов правоприемник, за да стопанисва нашите земи и да граби, потиска и сърбизира нашите сънародници там.

   И още нещо важно за сърбите – каквато е приликата между великата Родопа и малката Плана, която наричаме един кът от Родопа близо до София, такава е приликата в манталитета на руснаците и сърбите. Само с една единствена разлика, че сърбите искат в държавата им да има частна собстеност, а руснаците – не. Мислене, изяви, всичко останало е едно и също. Между тези техни национални черти поставям имперските амбиции и простащината им.

   Какво представлява днешна Сърбия:

   Това е едно кълбо от проблеми, от които днес произлизат вторични проблеми не само за съседите й, а за цяла Европа. Същите тези проблеми и обещания /б. м. лъжи/ да бъдат решени в полза на Сърбия е основата на тяхната  зависимост от Путин. Сръбската имперска амбиция бе реализирана от глупавите пбедители в ПСВ, които наказаха лошите, воювали срущу добрите / б. м. идиотите Англия и Франция/ и направиха мирен договор, в който заложиха слезваща, ВСВ. Президентът на САЩ тогава, Уилсън,  ги предупреди какво подготвят с тези „мирини договори”, не го послушаха. Друга глупост  бе създаването на изкуствената държава Югославия, в която вкараха етноси и вери, абсолютно непонасящии се една друга. Така европейците считаха, че набутвайки тези хора в една държава, ще се крутулисат от проблемите, които те им натрисат. Един от тези проблеми бе убийството на австрийския престолонаследник от етническия сърбин Гаврило Принчип. Склонните да убиват сърби не са нещо ново.

    Какво се случи в тази изкуствена страна, Югославия. В нея влезе красивата като природа държава Черна гора, кулурната държава Словения, католическа Хърватия, абсолютно изкуствената държава Босна и Херцеговина, Македония, но и териториите с целокупно население, от Унгария – Воеводина и от България – Западните покрайнини. В тази смесица от вери и етноси като най-първокачествени, за които другите държави трябваше да работят се оказаха сърбите. Те определяха политиката на страната, външните и вътрешните й дела, икономиката, стратегическото ориентиране. След ВСВ правилното наименование на Югославия е Титова Югославия. Тито бе същият като Сталин, само с една разлика – той държеше на частната собственост. Това е причината сърбите да напускат страната си и да се връщат, докато на нашите българи с отнетите имоти ако се появеше възможност за напускане на обградената ни с телени мрежи и сигнална система С 100 страна, връщане нямаше...

   Появи се тенденция след Деветото, България да се присъедини към Югославия, но последва въпрос от Сталин към Тито и Димитров: Вие кого сте питали? И ги привика в Москва. Тито разбра за какво го викат и не отиде, Гошо Мастиката отиде и го върнаха с краката напред.

   Положението в Югославия ставаше неудържимо след смъртта на диктатора Тито. Всички страни в тази изкуствена държава поискаха независимост от Сърбия и войната започна. Вайна, при която всички оръжия бяха при сърбите. А причини за нея имаше, като освен икономическите, защото сърбите ограбваха труда и богатствата на другите държави, имаше и една друга, много важна – верска. В Югославия имаше много помаци, към които сърбите се държаха агресивно и ги експлоатираха жестоко. Най-много помаци, че и турци имаше в Босна. Всичките там се представят за бошняци, макар да са етнически сърби и най-голямата им омраза бяха сърбите. В Херцеговина също имаше доста сърби. Напомням, че сръбските крале са давали по 350 дка земя на сърбите по другите държави, напр. в Хърватско и така са разселвали сръбското население като руснаците разселват боклуците по т. н. републики, цитирам само Украина.

    В резултат на Юговойната, която бе неизбежна поради желанието на държавите в Югославия да се отърват от сръбското иго и да имат свободно вероизповедание, Югославиая се разпадна. Към Сърбия остана само Черна гора, но и тя вече се крутулиса от сърбите. Сръбските и руските служби не успяха да убият Мило Джуканович, което доведе до отделянето и на тази страна от Миниюгославията Сърбия/Черна гора. Тези надписи още висят на граничните пирамиди.

     Към Сърбия обаче остава унгарската област Воеводина. Мисля, че унгарците не си искат тази област, защото там живеят предимно цигани, но в името на истиата, тези цигани работят земята там и живеят добре. Проблемът обаче остава.

   Проблем има в Босна и Херцеговина. Там сърбите искат да се отделят от държавата и да се присъединят към Сърбия. Това напрежение се ползва от Путин, който обещава да помогне на сърбите „да се обединят”, както той оедини Крим. Под обединение Путин има намерени да набучи в Сръбска Босна ракети. Босна обаче става постепенно модерна република. Там имат органическа омраза към сърбите не само заради геноцида в Жепа и Сребреница, но и пради верските зверства на сърбите над бошняците.

   Друтга област, коато носи напрежение за Сърбия е тази на Метохия и Санджак. Там живеят помаци, твърдящи,  че са бошняци и искат присъединяване към Босна. Само че между тях е Черна гора, където има много бошняци, които също искат да са към Босна, а не към Черна гора. В резултат на жестокостите на сърбите над тези помаци не само по време на Юговойната, а защото са мюсюлмани, омразата на тези хора към сърбите е на най-високото ниво.

   За проблема с Косово – само няколко думи. Там живееха над 90% албанци, които работят, плодят се. Малкото сърби там, с луксозните си джипове, по цял ден са прекарвали в кафаните. И са управлявали тези хора. Когато албанците потърсиха правата си, Милошевич изпрати там войски.  Започна депортацията на косоварите  в Албания, цигани от цяла Сърбия заприиждаха в Косово и се настаниха в къщите на албанците. Но НАТО се намеси и трагедията на тези хора и на Македония бе предотвратена. Сърбия иска това, което никога няма да получи, отново да граби косоворите, което й обещава Путин и тази неговаа подкрепа дава на сърбите основание да предизвикват понякога напрежение в региона.

   Още един спорен регион, този на Прешево. Там живеят 99,999999% албанци. Сутрин в населеното място идва един сръбски кмет и едни полицай. Вечерта отпрашват към вътрешността на Сърбия. Медвежа, Буяновац и други региони граничещи с Косово – те са толкова към Сърбия, колкото аз съм подкрепник на Путин и на троянския му кон в България, Радев.

   Приятели на Сърбия,у макар и независими от нея останаха македонците. Причината е общото дело на службите УДБА и СЮК, според мен споносорирани от руските посолства в тези страни. Двете страни са пример за комунистически интернационализъм в действие. Те са причината за споровете ни с РСМ, защото през тях преминава приказът от Кремъл.

    В този пъзел от напрежения влизат и нашите сънародници, които Сърбия незаконно дръжи.

    Сега само за сърбите. Не всимките сърби са агресвивни простаци и идиоти, макар такива да има. Може ли след убийствата на ученици да има ученици които подкрепят тези убийства? Аз казвам, че може. Както може да има подкперници на убиецът Путин в агресията му срещу Украина. Бащите на тези деца-идиотчета им дават ппиммер. Това много добре го каза един предишен вътрешен министър на Сърбия. Центърът на този идиотизъм е регионът на Белград. Там е и центерът на простащината, която в Европа наричат Балканската простащина. Увредени от комунизма хора, някога от титовия днес от путиновия, нещастници, те са в основата на невъзможността да има разбирателство на Балканите. Защото ако могат да правят нещо, това е зло.

   Селяните в Сърбия обаче са честни хора, които с тежък труд едвам успяват, както ние казваме, да свържат двата края. Съвсем различно изглеждат земеделските площи в Сърбия в сравннение с нашите – обработени навсякъде в страната, хора с каруци или трактори отиват да работят на нивите които ги хранят.Друга работа няма, всеки се спасява сам. Сърбия е в много тежко икиномическо положение, вината е в тяхната националстическа партия, същата като тази на Путин в Русия.

   И още нещо. Голяма част от сърбите са етнически българи, които са били сърбизрани, защото наши територии след Австро/Италианско-Турската война остават в Сърбия. Границата някога е минавала по билото на планината Бясна Кобила. Хората от изток на това било, българите и от запад –сърбите, са едни и същи. Това чувство имах в Сурдулица. Чувствах се обкръжен от българи, които не знаеха български. Същото чувство съм имал и в Крушевац и в Заечар и по много села. Отрудени, угрижени хора, бедни като църковни мишки.   

    А тези от Белградско - с неподплатено самочувствие,  мъжете, с курец као гредо, жените, с пичи као яма.

    И още нещо. Сърбите имат претенции за шопите в България, че са сърби, а също и за турлаците по Белоградчишко. Както Русия има нужда да завладява и граби чужди държави, защото един пирон не може да направи,  същите са и сръбските политици от векове насам. Затова и след Ослобождението ни нападнаха, след ПСВ искаха ликвидацияя на България и те да вземат земите ни на запад от р. Струма.

   Този идиотизъм трябва да избие в някакав посока, той за мен е причената и за стрелбата по ученици. Но се задава и нещо по-лошо по примера на сръбските идиоти, които подкрепят убиеца Путин. Ученици в Сърбия подкрепят убиеца на ученици !!!!

   По повод идиотизЪма сръбски, нацръкан дори в главите на учениците, завършвам с цитат на Гьоте:

   „Тук сам дяволът не би могъл нищо да прибави.”