ЕДИН СЪВСЕМ ДОСТОВЕРЕН СЪВРЕМЕНЕН РАЗКАЗ

ДА СПАСИШ ПОЕЗИЯТА В СЕБЕ СИ!

 

/ разказ по действителен случай /

 

Велина Демирева извъртя странен живот, откак отгледа двамата си сина в тихия провинциален град в Северна България, изучиха се в столицата и не се върнаха изобщо, защото ги лапнаха софиянки като много добри, умни и непокварени момчета.

И тогава Велина реши да даде ход на таланта си, който носеше от дете - поезията, да пише във вестници и списания и да издава книги.

Това обаче хич не се хареса на иначе сговорчивия й съпруг и започнаха скандалите. Явно имаше и доза ревност, да не литне по писателски съюзи, по награди и там да си остане.

То така и стана, но Петър не разбра, че причината за изневярата бе той.

Омая я един софиянец, че с лириката ще лети и книги ще издава, колкото си ще, защото душата й го иска, както ми разказваше тя, разведе се, купиха с общи пари хубав апартамент и Сашо Софийски заприпира за брак. Нещо светна в ума на Велина обаче и тя му отказа.

Вероятно е забелязала, че и Сашо не е точно това, което е очаквала и се оказа права.

Този отказ провокира у Сашо злоба. Той също се тамънеше да командори, но се прикриваше добре, пък Велина си беше и хубава жена, домакиня, не беше за изпускане след злополучния му развод, но-о-о-о-о-о, когато дойде сигналната бройка на поредната елегантна книга на Вели, предишните бяха издадени в провинцията, той полудя съвсем и изля някаква цветна течност върху главата й, книгата и луксозното канапе в хола. За Велина стана пределно ясно, че си има работа с психопат.

Последваха заплахите. Нежните отношения изчезнаха напълно.

Тя съобрази и прати тиража у единия си син, там го закараха и разказа какво е положението.

Научил за това, бившият прати хабер да си се връща, ако иска, дума няма да отворел после срещу дарбата й на поетеса, не можел без нея.

Велина постоя още малко, докато намери добър адвокат да обясни на нейния какво следва от продажбата на общо жилище, на двамата на името и, изумен от смелостта й, Сашо се съгласи да й плати половината той, за да не го обявяват за публична продан.

Велина се изнесе и се прибра в родния си град при мъжа си. Те си бяха съграждани, добре се разбираха, докато Велина рече и отсече, че няма да се откаже от писането.

Раздели парите между двамата сина, почисти стария апартамент на нея и на мъжа й и работата се кротна.

Тъкмо се бях зарадвала на доброто разрешаване на житейския й казус, докато наскоро не се видяхме по едно награждаване.

Тя получила награда, аз получила награда.

Прегърнахме се, тя ми разказа как едвам гледала да не се успи, та да хване автобуса навреме и....кога пристигне в София, се оказало, че няма място за нея в нито едно жилище на двамата й сина.

Те на работа, снахите на работа, внуците учели, ако обича да не ги безпокои.

Онемях.

Хапнала в едно кафене и направо се запътила към мястото на награждаването с риск да досади няколко часа преди това.

Нищо подобно. Посрещането било невероятно мило, оставила багажа и излязла да се поразходи из столицата.

Пределно ясно ми е, че от деца файда няма често пъти и тя,милата, щеше да хваща пак автобуса, та обратно.

Но беше щастлива. Пише и издава на тишина и спокойствие у дома си в провинцията, съпругът мълчи, тя си го гледа,както преди и животът продължава.

Поезията спасена, дарбата огласена...

Е, сега всичко да е на шест, не може, винаги ще има по някой минус някъде по пътя към успеха.

 

 

12 май 2023г., София

Росица КОПУКОВА