ПОТРЕС! ТЕХНИЧАРСКОТО ПОКОЛЕНИЕ?!
Отивам, приятели, вчера привечер да занеса една книга у съседка, че си я е поръчала и тя ме покани да вляза, да си поприказваме. По случайност беше сама, синът и съпругът не се прибрали.
Пихме чайче,сладки като порядъчни дами, пуска тя телевизора с огромния екран да гледаме нещо.
Аз забелязвам една височка и тясна кутия до телевизора, свързана с него и, нали не съм си много технична, питам какво е.
- Остави се, Роси, моите недоразвити мъже гледат редовно компютърни игри. Може ли да си останеш в детството и цял живот да гледаш тези глупости, ми кажи?
- Добре, пусни ми една.
- Те са най-различни, сега ще ти пусна една да видиш какъв им е смисълът на живота. В тази кутия са записани игрите.
Пуска тя една игра от едно друго апаратче / у тях имало пет такива ценни апаратчета /, с прекрасни снимки от Италия. Това било компютърна изработка, не можах да позная. Толкова красиво направена.
Изведнъж се появява един мъж: това бил мъжът й като герой от играта.
Разхожда се той, слиза към морето, ама то красота, ви казвам.
Изведнъж, без причина, на по-долна тераса, вади пистолет и застрелва двама мъже. На мига се явява полиция, той убива двама полицаи, накрая застрелват и него и играта свършва.
Нещо като филм на ужасите, кратък, ама то било игра.
На устата ми беше да питам:
- Ами то с тази страст по убийствата и в дома ти може да се случи от твоите, и на улицата...
Но си замълчах да не я обидя.
Да не бях попитала, да не бях видяла какво е удоволствието на съвременното поколение.
Друга такава игра била Дяволът в действие, ама хич не щях да я гледам. Казах й, че само компютърния дизайн на екстериора от Италия ми е харесал.
- А мене питаш ли ме? - казва. - Докато аз боря домакинството, тия гледай как се разнообразяват.
Поприказвахме и си тръгнах.
Защо не направят игри как героят от играта - мъжът й, спасява дете. Или носи дарение. Или прави друго добро.
Каквото посееш, това ще пожънеш накрая.
Познайте от раз коя нация произвежда тези игри?! Няма да е трудно.
Може би за вас, приятели, тези игри са познати, но на мен тази пълна духовна бедност ми направи голямо впечатление.
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари