СПОМЕНИ ЗА ЛЪКАТНИК

 

/ разказ по действителен случай /

 

 

Разказвала ви бях, майка ми Надя имаше сериозна професия. Финансов ревизор София- окръг, икономист, туй литератор е разнообразие, така го схващаше.

И преобладаващо добри колеги, едната от които - от Лъкатник. По време след девето септемврийско, малцина бяха висшисти и майка ми много я уважаваха, щото им помагаше и на колеги, и на складовете даваше толеранс - кой пипнал, до три часа да връща, иначе....

И така, от благодарност на благодарност, кой прати борчета и елхи за Симеоново, кой кипариси от дворовете, а колежката от Лъкатник - предложение.

- Наде, имаме една фабрика, дето тъче губери в различни цветове. Ако искаш, поръчайте, синът после ще ви ги докара до в къщи. Само кажи.

Мама й отговори да се допита до в къщи, всички се съгласихме и поръчахме два в златист цвят, като единият после помолихме да разрежат на две, за фотьойлите.

Че като луднаха и другите: и те поръчват.

- Шефът на фабриката гарантира, че ще ви надживеят бая поколения.

Губерите де.

Даваме капаро, тъкат тъкачките, после доплащаме. По колежката. Няма кой да те окраде, благодарност за доверие и обратното.

Докара момчето губерите след 2-3 месеца.

Прекрасни!

И до днес ги ползвам, без да са мръднали, както и един китеник "Царската корона" от моя колежка, съпругът й от Троян, тя се научила покрай свекървата, но днес едва ли ги правят.

Съвсем наскоро се заприказвахме със скаричка - мадамата, дето ме спасиха от соевия лъже пилешки пастет румънеш и тя ми казва, че била от Лъкатник. Така ме разнежи и аз й разказвам накратко за тези хубави спомени, точно, както на вас.

- Няма, душо,няма. Ни тъкачна фабрика, ни местно производство. Нищо няма. Ей ме на, от четири и половина ставам, да дойда да отворя и да почна с пържолките, кюфтетата, кебапчетата и салатите. Това е положението.

Аз я гледам умно, чак забравих за поръчката.

- Да ти метна ли в кутията, дето носиш, първата готова пържола?

- Онемях. Метни.

И подавам кутията, пък й пожелавам приятен ден и по мене тя допълва:

- Благодаря ти, че пазиш такива хубави спомени от Лъкатник. И аз ги имам тези губери, от баба, чеиз за сватбата, та сега са на дъщерята. Не са мръднали. Хайде, да не се разплача...

Пък си махнахме с ръка и си тръгнах.

 

 

10 юни 2023г., София

Росица КОПУКОВА