/ Разказ по действителен случай/
Моя приятелка Невяна обича като мен екскурзиите и като мен, мине не мине време, понатрови с храна чувствителното си стомахче. Преди година й станало зле по време на екскурзия, помогнали й, викнали линейка. Скоро се оправила.
Минали два месеца и росна като магданоз след дъжд отишла да се запише за нова екскурзия.
Каква била изненадата й, когато собственичката деликатно й отказала, защото пътнички доста преувеличили състоянието й и отказвали да пътуват, ако тя се появи:
- Представяш ли си, Рос, изтърпях психически болни, крясъци на малки деца, крясъци на простотии, а мен, кротката мравка, била съм ги уплашила. Да не й навредя на бизнеса.
- Никак не се изненадвам. Особено ако не е и покрила застраховките.
- Виж, за това не се бях сетила.
- Тарикатлъци и алчност навсякъде.
- А ме виждат, че съм добре.
- Виждат, ама страх лозе пази.
- А като ми прилоша, само една лекарка и екскурзоводката се притекоха.
- Бездушието е повсеместно, Невяна. Лошо се развива обществото ни.
- Отказвам да пътувам повече с фирми...
- Е, не прибързвай.
- Потресена съм, да ти кажа. Потресена.
И си удържа на думата.
Аз пък й разказах как една чудна хитрица ме покани на юбилеен рожден ден и, понеже не можех да се озова веднага, тя после се скри и не почерпи, та подаръкът го оставих за себе си.
- В такъв случай, Невяна, гледам широко на света и си повтарям често, мила: " Интересът клати феса, днес съдейства за прогреса".
Па рекох да сложа по едно кафе и сладки, че ми беше на гости.
19 юни 2023г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари