ЖЕНСКИ НОМЕРА

Когато дойде да кандидатства със стихосбирки в писателския съюз, от далечния крайдунавски град, аз бях в комисията по приема и в Управителния съвет, а поетесата Ганка беше едно скромно същество, работело келнерка, после секретарка и сподели публично, че няма никаква заслуга за стиховете, та й се диктували направо от небето. Много я харесахме в началото, тя си замина и дълго време поддържахме връзка.

Още тогава ми сподели, че е разведена, заради децата живее, а те били от двама различни мъже.

Вторият не бил насилник, но грубиян, пияница или мълчаливец, също пишел поезия, това ги сближило. Но темпераментът и неговата прикритост ги разделили.

Научила го една учителка Димитричка и ,въпреки че нямал и завършен 8 клас и работел като общ работник, интересувал се от литература и поопекъл занаята, а учителката и досега му помагала.

От домошар, сега станал женкар, но....такава е самотата.

Мина време, Ганка издаде още стихосбирки, взе се на голямо и от дописничка в местния вестник в провинцията, си присвои титлата "журналистка", нищо, че не бе помирисвала врата на университет, за да завърши журналистика или филология.

Взе се и капацитет в изкуството, започна да раздава мъдро-объркани мисли без никаква крайна идея, а бившият й втори съпруг я подкрепяше на чашка.

Па и той капацитет се извъди в изкуството, ти да видиш.

Мина пак време и, кой знае, от толкова приятели, Ганка мене избра да моли за услуга. А тя беше специална услуга.

Любовникът я полу напуснал, Ганка страда, пък разбрала с коя й прибягва, пък я лъже и пак се мярка при нея, пък оназ хубава, ако не била снимката фалшива, мога ли да разбера в кой град живее и дали е близо до нейния, та да си обясни, когато зачезва от нея.

Намерих приятели, попитах, един я познавал. Да , има такава хубавица - въртелица, каза ми къде живее и че бил много разочарован от нея. Градът е близо до този на Ганка и любовника и тя го шитна окончателно.

" Боже,Боже, казвах си, все на мене попадат такива, дето не са за мене".

Нейсе, тя повече не ме притесняваше. Продължихме да си дружим на поетична основа, докато Ганка започна да се връща към бившия по София и пооправиха отношенията.

После изчезна.

Очевидно, привнесеният поет с осмо незавършено, го е подразнило тя да общува с мен, тъй като доста се различавах и от двамата, но съм широко скроена, нали, приемах келнерки-"журналистки" в повече....Но лирика пишеше и пише хубаво.

И така, с Ганка приключихме приятелството в името на пияницата, но, дето се вика "женското щастие" е по-важно,нали?

Малко си бяхме объркали средата, но после Ганка си намери гьола. Не ми е мъчно за нея, хич. Но ми е смешна.

А женските въртележки аз ги схващам от прима виста.

Живот!

 

 

21 юни 2д23г., София

Росица КОПУКОВА