/ Разказ по действителен случай/
Имам усет за общуване и с младите, не само с хора на моята възраст.
Кварталът ме беше сближил с едно хубавичко стройно Цветелинче, дето много приятно си думахме и то все ми се оплакваше от момчетата, с които се запознавала. Нямали отношение, казваше ми най-често, към жените, а в това се събирало всичко.
Тъкмо ми се оплакваше от последната свалка, Владо, хоп, той звъни.
- Той е. Мълчи сега и слушай.
- Алоу-у, Муценце, пак ли се сети за мен? Нали скоро се чухме?! А- ха, не можеш да изтраеш без мен...
Смях .
И като започнаха едни словесни въртележки, умът ми се завъртя!
- Цвети, - питам като свърши с пращането на целувки по мобилния, - ама този ли е, дето не го харесваш?
- Този е. Обаче аз не давам вид. Мъжете са много прости, Роси, а аз така ги омайвам. И да го взема, и да го шитна, все да му е сладко.
- А не си ли се влюбила?
- Гледам да ми е добре. Те гледат секса, аз вниманието и парите.
Замълчах пред желязната логика на момичето. Не оспорвам утвърдени правила.
Скоро Цветелина изчезна от квартала. Научих, че омаяла по схемата цял италианец и сега била омъжена в Милано. Живеела заможно и не работела.
Била много доволна от живота си там.
Владо изсъхнал за нея и се разтушавал с пиене. Ама толкова може, момчето, не влиза в класацията.
Не че на доста българки това е единствено желаният избор, но.....нямат отношение мъжете и губят.
25 юни 2023г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари