КУКЛА НЕВЕЛЯШКА

 

/ разказ по действителен случай/

 

 

В София се беше дотърколила една руска кукла Невеляшка от Москва, омъжена за български бизнесмен, а преди това партиец отпреди 1989 година, когато имаше само една партия БКП, любителка на чашката, купоните и особено многопосочно секса, русичка, средна степен умничка и много въртелива като Невеляшката. Да я наречем Наташа Невеляшката.

Какво сама си е разказвала на битово ниво, ще го прескоча, но не и подлите й деяния с обществен оттенък.

Все пак държала се е любезно.

Попаднах на нея в офиса на мъжа й, където ги рекламирах, освен дето им пишех статии и доста се сприятелихме.

Доброто, което съм видяла от нея, се дължеше основно на интереса - да й помогна да пробие в писателските среди.

Лъжеха я отвсякъде, изиграваха я с пари и тя не можеше да се добере ни до Съюз, ни до Сдружение.

Аз я насочих първо към издаване на книги, регистриране на собствено издателство, пишех й предговорите, че чак се стигна дотам, където се налагаше рецензия, аз пишех рецензиите, съответен известен рецензент подписваше, защото не я брояха за нищо. В сравнение с високо талантливи българи, тя наистина беше на доста ниско ниво, а аз исках да й помогна.

Както казва Сократ: " И най-умният си е малко прост!" , та и аз така добронамерено вярвах в нашето приятелство.

Обикновено нейните приятелки рускини й досаждаха и ги гонеше и, както се случва неведнъж при мен, когато е за вършене на работа, тичат мене да молят. Не беше само тя в това отношение.

Върнах се заради нея в един писателски съюз, но после тя поиска в друг и я запознах с писател, който да й помогне.

И тя го увъртя на момента за услуги, но той искаше и от нея и тогава Невеляшката тактично избяга, та си докара неговата неприязън.

Още не бяхме се разделили окончателно. Наташа се обаждаше отвреме - навреме да й дам едно литературно рамо, така, както се беше случвало много пъти. Основно за представяне я на фирмата на мъжа й, я на произведение, тъй като тя после издаде доста книги.

Започна да ми става безразлична, схванах й номерата, но не я отхвърлих.

Докато накрая не си го изпроси сам-самичка, доверявайки се на една твърде гнусна жена, която ми беше въртяла номера с плагиатство от мен и стана първа приятелка с нея.

Тогава я отсвирих окончателно Наташа Невеляшката, направо й съобщих, че е приключено с нашето приятелство и я блокирах отвсякъде.

С нейната  очевадна литературна посредственост нито се издигна, нито заблестя, нито се открои, но ми беше казала: "Аз постигнах, каквото исках".

Тоест, постигнах го аз и я вкарах, където искаше.

А баща ми го каза простичко: " Ти си виновна. Ясно беше какво цели, всички я изритаха първоначално, ти й помогна. " Благодарността" е това, моето момиче. Едно обаче съм спокоен, дарбата няма да ти вземе".

Ама така спокойно и мъдро го каза, щото и аз се успокоих.

Но той имаше и друга приказка: " Колкото и неподходящи хора да има около теб, не можеш да се скараш с целия свят!".

Истина си е. На тази Земя живеем и в този живот. И трябва да се адаптираме и да оцелеем.

 

 

28 юни 2023г., София

Росица КОПУКОВА