НЕОЧАКВАНАТА НАСЛЕДНИЧКА
От Росица Копукова в Литература
· 490 прегледа
/ разказ по действителен случай, имената са сменени по обясними причини /
Една от моите преводачки, вече покойница, се беше омъжила по-късно и ,макар мъжът й да беше особняк, живееха прилично.
Тя беше интелектуалката в дома, той и майка й - готвачи и отговарящи по чистотата. Не че бяха необразовани хора, ама някой трябваше да върши и тази работа. И,макар той да не одобряваше много от приятелките на преводачката ми, жена му, мене ме приемаше.
Хапвах вкусни осморки,мекички, сладкиши от майка й с домашно кисело мляко или домашен сироп, докато бяха живи.
Пръв си отиде мъжът й. Малко ненавреме, над седемдесет, ама още в началото. Пипна го рака от мъка по една виличка и двор, които му отнеха, защото мястото бе дадено за временно ползване и нямаше нотариален акт. Някъде в Родопите.
Ама чист въздух, децата израснаха там, риба ловеше, прости човешки радости.
Венка, жена му, прие това съвсем трезво:
- Милчо, - казваше му,помня, - този имот не ти е даден за вила, която ти сам построи, а за ползване на земята. Съвсем естествено е да си го вземе общината и да го продаде. Не е длъжна и да те обезщети за строежа.
Милчо уж приемаше, ама не приемаше. Поболя се от мъка и за има-няма година, отиде си.
Понеже имаха едно единствено доста голямо жилище, апартамент, купен по време на брака, наложи се Венка да отиде в общината, да извади удостоверение за наследници и да прехвърли дела на себе си и на децата.
Отива жената в законно установения срок и що да види - там, освен двете й деца, вече големи, женени и с внучета, изскача още едно момиченце, за което тя не знае. Вече пораснала жена.
Насмалко да припадне пред гишето, взели да я свестяват с вода и да я успокояват, че това не е единствен случай, имали опит с припадащи.
Взела тя Удостоверението, ами как да каже на децата и какво да каже в общината. Всички я познавали.
Отначало омерзена от своя Милчо, тя се прибрала в къщи, помолила Бог да я спаси от дела за наследство и отворила папката с документите, които държал покойникът.
И за късмет, що да види: ситуацията била следната. Милчо имал връзка с някаква жена, имал и дете, очевидно не искал да я вземе и , около датата на нейната сватба и онази си намерила мъж. Милчо доброволно се отказал от наследничката, осиновява я другият човек, всичко нотариално заверено и пазено в тайна повече от тридесет години. Ни лук ял,Милчо, ни лук мирисал.
Майка й не знае, децата не знаят, брат й не знае. Пълно лунно затъмнение.
Венка споделила с майка си, после сподели и с мен, като стара приятелка. Решили да замълчат. Вади копие, взима оригинала и отива в общината, където се прехвърля всичко по реда си.
Спасила положението.
Двете жени обаче, преди да си отиде майка й, не го съдили строго, случило се,случило се, добре живяла Венка с него, но голямата им почуда идвала от другаде.
Милчо жена и дете прежалил, незаконния имот не прежалил. От първото ни се тръшнал болен, ни нищо, от второто - ракът го споходи и се помина. Ей това не могли да си обяснят.
После обаче, за да не се дивят децата като нея и дъщеря й да припадне, викнали ги сами у дома, защото те живееха отделно при половинките си, и им обяснили създалата се ситуация и оправянето на нещата.
Синът приел трезво, но дъщерята - не. Доста се разстроило момичето от постъпката на баща си и рекло, че баща, който е оставил този шамар за децата си, не е баща.
Напразно Венка обяснявала как я успокоявали пред гишето за Удостоверения за наследници, че имало и по-тежки и неморални случаи, момичето не простило. Дъщерята и синът имали добри семейства и не очаквали такъв удар от баща си, но синът по-скоро го разбирал,доколкото може.
После си отиде майката. Остави им хубава къща в Самоков, където ходеха след отнемане на имота от Милчо, един етаж на Венка, един на брат й.
После си отиде и Венка.
Но дъщерята и досега да я срещна и да се поздравим и разприказваме, отговорът е един и същ:
- Аз нямам баща.
Тя знаеше, че майка й приживе ми е споделила, но аз, за разлика от сина, бях на нейна страна.
Не е почтен такъв човек, който завещава шамари за децата си. Наистина, примери много, както и осакатени души много.
Особено, когато не е имало сериозна причина да се разделиш с партньора си.
Жена не ща, дете не ща, имотът си ща. Ама го взеха. Милчова работа.
7 юли 2023г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари