НАЧАЛНАТА УЧИТЕЛКА

/ разказ по действителен  случай/

 

 

 

От почти всички учители имам отлични спомени, но не и от началната. По мое време тя беше една до четвърти клас, една по пеене и един учител по физическо възпитание.

Не бяха причините нито политически, нито социални.

Просто началната учителка Ива Пенева се беше сприятелила с майката на едно тъпо момиче, Веселина Батова, двете хойкаха на макс, разменяха си любовници и онази я навиваше срещу нас.

Иначе преподаваше чудесно и в училище го играеше много хрисима.

Накрая на началните класове се пишеше " да" или " не" по всеки предмет и обща бележка в свидетелството.

Та в края на първи клас тъпото Весе получи отличен, а аз - много добър.

По този причина аз не отидох на тържеството, но това не бе достатъчно за амбициозния ми баща.

Да ви призная, не е достатъчно в този живот само да си умен, трябва да си имаш и родител на място.

И тогава баща ми отиде на лична среща с другарката Пенева да й обясни, че той не е съгласен тъпото Весе да получи отлично свидетелство, а аз много добър и ще иска препитване като пусне жалба в министерството на образованието.

Тогава таз институция си имаше бая тежест и след официалното завършване грешката се оправи тихо и мирно, не без знанието на директора.

Та аз до четвърти клас си получавах заслужено " отличен", а Весето незаслужено пак същото.

Станахме пети клас и Весето пропадна с отличията, но върховният момент преди това беше как кротичко уволниха другарката Пенева, защото я надушили в подкупи.

А родителският комитет не спеше. Там беше и майка ми, но тя не би взела хляба на учителката за няколко скъпи подаръка на Пенева, купени с пари на родителите.

Видяла е , казала им, много бедни семейства и тя няма да плати, нито приема да събира пари от толкова скромни по възможности хора.

Това обаче въодушеви две майки и те размирисаха работата до директора.

Дори не викаха майка ми за свидетел от страх да не се задейства баща ми.

И другарката Пенева я уволниха.

Майката на Весето Батева й затвори вратата на мига, да не се разчуе как са ходили заедно по мъже, а другарката Пенева рева пред майка ми, че тя била най-свястната жена от родителите.

Пенева не научи как и защо мама отказа да плати. Просто й отговори:

- Радвам се, че сте го разбрала.

Нататък всичко се нормализира.

Аз си взех дипломата с пълно отличие, Весето с добър.

Не можа да се класира и за добра гимназия, но й стигна за техникум по фотография и развъртя киномашините по кината.

Аз си поех по пътя на елитната гимназия и на университетите.

Но това отношение на другарката Пенева не забравих и няма да забравя до края на живота си.

После дойде 1989 година и Веска литна по света да слугува за повече пари.

С наивната си младежка доброта й помагах даже да завърши осми клас.

Хубаво, ама баща й виждаше цялата работа, опердашваше Весето, полза никаква, та един ден изплакал пред майка ми:

- Наде, всичко знам. Дигам гири у нас, ама аз съм си виновен. Красива жена взех, но мозъка й плитък. На, твоят мъж те намерил красива, ама и начетена. Та Веска се е метнала на жена ми.

Мама останала смаяна от това признание.

То...знае ли човек какво да отговори?

16 юли 2023г., София

Росица Копукова