ЗАЩОТО

Така да те докосна.

Недокоснат.

Ръцете си протягам -

бели гарвани.

Разсипана мъглата по нозете

в светлосенки...

Шепот.

Усещам стъпките ти

до сърцето си -

розова пепел по миглите на облака,

плъзва език небето

върху ушенцето на дъгата,

лепнат от сладост пръстите на вятъра –

любовник неверен.

Захарни пръчици – сълзите на утрото,

светлосенки и розова пепел,

докосване

на бели гарвани....

Защото ми се случваш.