НОВИ СТИХОВЕ И РАЗМИСЛИ
От Росица Копукова в Литература
· 471 прегледа
НАДЕЖДА ЗА УТРЕ
И от ръба на падащия здрач
Надеждата за утре ще извая,
Денят е палав и добър играч,
Ако умееш да го разиграеш.
Денят е шанс, и порив, и мечта,
Оптимистичен, всичко да се случи.
И на ръба на здрача да стоя,
Аз знам - денят е този, който учи.
Не падам духом под една звезда,
Така красива в своята измамност.
Дори със стиховете да заспя,
На сутринта ще имат вече давност.
6 август 2023г., София
Росица Копукова
Малко да ви разкажа, приятели, за прогимназиалните си години. Освен с литературата, разбира се, не бях никак скарана и с другите предмети, особено с историята. Обичам я от дете. А съучениците - не!
Пък имахме една добра и много сладкодумна историчка, като опнеше картата по българска или по световна история и като заразказваше....
Идва ред да ни препита нещо. Аз ще я пробода направо от вдигане на ръка. Всеки час без изключение.
И понеже тя си знаеше,че моите отговори бяха винаги верни и дори извън учебника / от родителите ми!/, хващаше ми двете пръстчета и казваше:
- Не е да не съм те видяла. Ако никой не може да отговори, ти си накрая!
Както и ставаше в крайна сметка!
Така да ме накарате да чета Борджиите как са се тровели, няма много да се развълнувам, но стане ли въпрос за нашата българска история, ровя като къртица!
АНОНИМНИЯТ ЧОВЕК
Навярно в кладенеца на душата
Искри по малко дневна светлина
И анонимният човек се мята
Между победа и между злина.
Невинаги е чисто покрай него,
Откритите намира за глупци,
Но дядо Боже хубаво го гледа,
Късметът вземе, та му излети.
А доверчивите се отразяват
В небесната красива синева...
И по земята те следи остават
С почтеността на всички сетива.
И техни са огромните пространства,
Владеят се от щедрите сърца.
Не могат анонимните да странстват
Свободно. Те са хора без лица.
6 август 2023г. , София
Росица Копукова
-
1
Препоръчани коментари