КАЛИН ДОНКОВ БЕШЕ СИЛЕН ПОЕТ,АМА ВЧЕРА! СЕГА Е ПРОСТО ДЯДО КАЛИНКО - КОМУНИНКО!

(0 мнения)

БЛУС

Съмнения, възторзи, страх
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам!

Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд...
Любима, събуди ме вчера!

В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс...
Побързай, целуни ме вчера!

Пропуква се безкрайността.
С греха ни ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта...
Не чакай: забрави ме вчера...

ОПТИКА

Ако поетът счупи очилата си,
той вече няма нови да си купи.
Поетите са бедни в наше време.

Добре, че няма да брои, да смята,
игла да вдява, гвоздей да забива.
Той има само стихове да пише
и някак с тази работа се справя.

Ако поръчваш стихове за вкъщи,
Не му купувай очила, любима.
Налей му вино в чаша тънкостенна.
Пробутай му любов. Накарай го да страда.
Сълзите на поета са контактни лещи
и думите през тях се виждат истински,
прекрасни, смъртоносни...