ЕТО ГИ ДВАМАТА ПОСРЕДСТВЕНИЦИ. НАЙДЕНЧО ВЪЛЧЕВ Е НОВИЯТ НАГРАДЕН В КОПРИВЩИЦА ЗА ПОЕЗИЯ, БЕЛКИМ СИ ПЛАТИ ПАРНОТО И ТОКА?!

 

 

 Човечецът е на 95.Като Маргито е закършил с парите. Хич не е за награда,бедният,защото винаги е писал поезия на ниво прогимназия, но-о-о-о-о-о си е армеец в ролята на журналист, русофил, червенофил, автор на песничката "Ние сме на всеки километър", тоест наше бездарие.
Редно е да му се даде награда и да го прегърне баба Марги, дето се криви по-зле и от него на една страна.
Аз на тебе, ти на мене, наградени!

 

 

 

 

 

 ЕТО ЕДНО УЧЕНИЧЕСКО ОТ НАЙДЕНЧО ВЪЛЧЕВ, ТО ВИ СТИГА! ЗА ОРИЕНТАЦИЯ!
 

Чувство

Поле.
И път в полето.
И пшеници.
Крайпътни макове и дървеса,
и лястовичи звъннали редици
по жиците.
И сини небеса.

И някъде зад пътя и житата -
къщурка с покрив весело червен,
където с прости трепети в душата
навярно чакат някого.
Не мен.

Не мен.
Но все едно.
На мен ми стига
зеления пастел на пролетта,
деня,
старопланинската верига
и слънчевия звън на радостта,

която ме зове сред тез пшеници,
крайпътни макове и дървеса,
и лястовичи звъннали редици
по жиците.
И сини небеса.

 

 

 

 ЕТО ВИ И ОЩЕ ЕДНА ЗАЗИМЕНА ЕЛЕМЕНТАРНОСТ! ДА НЕ КАЖЕТЕ, ЧЕ Е САМО ЕДНА....
 

Зимна приказка

Колко бял и безбрежен е зиме Балкана!
Петрохан го изпраща към Вежен на път,
стар Юмрука на сватба с три вихри го кани,
под Марагидик черни горуни трещят.

Мраз ги смръзва, звезда от високо им кима,
те по призори стволове пукат от студ
и все пак и във най-януарската зима
за елените рижи намират приют.

Вечер вежди навъсва Балкана хайдушки,
скърца зимно и пътят му зимно хрущи,
заран дига чело и след всички вихрушки
ослепителен, сипкав и златен блести.

Диша утрото, диша България цяла,
все по билото - ето я - иде пеша
и със нея във снежната приказка бяла
виж че крачи и твоята млада душа.

Който желае още да се посмее, да намери стихосбирката, пардон стихоплетката на Найденчо "Далечен ден"!

Леж! Пълна трагедия!