АДВОКАТСКО СТАНОВИЩЕ

 

/ Разказ по действителен случай /

 

 

Спорно стана в наше време поведението на жените като жени. Доколко да имат свобода, доколко не. Как се държат, а как би трябвало...

При моите родители доверието беше на почит, но красивата ми майка го беше доказала.

Не искам да обидя никого, затова просто ще разкажа една случка, всеки сам да прецени.

Баща ми пътувал в претъпкан софийски автобус по работа. А негова милост, адвокатът, пътуваше винаги перфектно. Може да не караше " Бентли" или " Ягуар", като настоящите мутри, но костюмът, ризата, вратовръзката бяха на шест. Кожената адвокатска чанта, хубав на вид, обаче стабилен и сериозен човек, който правеше впечатление.

Пред него стояла дългокоса по-млада дама, разказваше той, и току " врът-врът", огалва се о него.

- Другарко, аз не съм мъжа ви. Нещо ме бъркате.

Тя се обръща сепната, а друга се обажда до нея:

- Не ви бърка тя, ей го мъжа й напреде, ами си е фльорца известна.

Вероятно е препатила и тя?!

Положението станало конфузно, очевидно двете се познаваха. Мъжът й мълчи, но слизат и те, и баща ми на една и съща спирка.

Как слизат, мъжът й я шамаросва на улицата най-безцеремонно, а баща ми, стреснат, разпознава свой стар клиент:

- Кольо, какво правиш? Остави я, нищо не е станало?

- А? Адвокат Копуков, писнало ми е от нейните номера. За смях сме станали в квартала...

- Адвокат ли е другаря? Тъкмо ще го наема и за адвокат, и за свидетел, - обръща се тя към баща ми.

- Няма да ме наемете, защото си го заслужихте!

- Вие така ли шамаросвате жена си ?

- Не. Не я шамаросвам изобщо, но ако я видех в подобна ситуация, повече нямаше да ми е жена.

Настъпило гробно мълчание за минута, след което баща ми се сбогувал с Кольо и си тръгнал.

А другарката останала като попарена.

 

 

16 август 2023 г., София

Росица Копукова