Отправих поглед към небето,
благодаря ти, Господи,
че ангел прати ми, вестител,
да сложи край на моите неволи.
Приятел,който те спасява,
от горчилката ти тежка,
той навеки ще намери,
място във сърцето.
И за тези що се крият,
зад учения и мъдрост,
те не могат да живеят,
виждат себе си във всеки.
Колко леко е на душата,
която коварство не таи.
Ще летя и със мечтата,
живот -мечта ще сътворим.
Препоръчани коментари