На бабуля Ана дали да не купя
опинци македонски, за Бохот цървуля,
да си маа Ана щуро край реката
и да води Ана прасе за ръката.
Да не тропа силно, народ да смущава
казълбаша наша в слънце да огрява,
там народ да лъже, колкото си иска,
да й взема, викам, че в пара се стиска.
Кога казълбаша до Психото доде,
да си види Ана, чедо първородно,
да не маа гащи със обувки стари,
а с опонци здрави сички да предвари.
А-а,а-а,а-а Ана, Ана,
тая ми идея в мене се захвана,
че ще ходя скоро пак по Македонско,
та на, затъжих се за сурат ти слонски!
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари