Нашата...

Вечерта ни приюти,

мрака ни обви с нежност,

лунен лъч ни проследи,

нашата любов тай освети.

И вървяхме ние двама,

без посока и без път,

водеше ни любовта ни,

само тя и никой друг.

Две сърца туптяха в мрака,

силни като божи дар,

две очи се сливаха,

с обичта безумно сляпа.

Вплетените ни ръце,

няма кой да раздели,

изранените нозе,

с наште сълзи ще лечим.

Сгушени един до друг,

нежни думи си шептим,

докато сме живи знам,

любовта ни ще е я има.