Завинаги ще помня този миг,
когато на платното претвори ме.
Подарих ти нежен стих,
а ти картина нарисува.
Обичаше ме,зная аз,
но не натрапи любовта си,
и нежността ти в картината,
докосна моята душа.
Обичам те ,като приятел,
за теб присъда бе това,
че любовта край тебе беше,
но не докосна нежността.
Прости,че в теб видях приятел,
не исках да те нараня,
нито с празни обещания,
нито с измислена любов.
До днес вървим един до друг,
и нещото ,което ни сплотява,
приятелството вярно,любовта ти
и спомена за онзи нежен стих.
Завинаги!
Препоръчани коментари