ЧОВЕК Е ЩАСТЛИВ С ТАКИВА ПРИЯТЕЛИ. ДАМАТА Е ЮРИСТ ОТ ПАЗАРДЖИК, ЖИВЕЕ СЪС СЕМЕЙСТВОТО СИ ВЪВ ВАЛЕНСИЯ, ПРЕКРАСЕН ПИСАТЕЛ И ПРЕКРАСЕН ЧОВЕК. ПИСАЛА Е ТЕКСТА НА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН! НЕВЕРОЯТНА Е!

Беше ден незабележим, който вероятно нямаше да запомня, ако не беше едно телефонно обаждане. Мек глас, кадифен, интелигентен, произнесе моето име. Този неочакван разговор покани в живота ми един невероятен човек – Росица Копукова.

Не мога да определя с една дума или с един цвят Росица и нейното творчество.

Тя е дъга!

Тя е талант, поетична стихия!

Тя е Човек, издигнал на пиедестал живота!

Тя е пътешественик!

Тя е глас в радиоефира, който „рано в неделя“ представя поредния талантлив БЪЛГАРСКИ автор!

Тя дава много и не се пести, защото, както пише:

„Когато баба ме научи,

на Бога да се моля аз,

наблегна – първо да се случи

най-хубавото покрай нас.

….

Тогава Господ оценявал

тук всекиго по стойността

И думичката „мой“, накрая

да сложа в своите слова!“

Това е стихът – огледало на душата ѝ!

Тя е родолюбиво сърце! За нея човеколюбието, словото и Родината са над всичко! Над земното его, двуличие и свят, в който всички носят маски.

Тя е Творец, чието творчество оставя следа. Тя е от онези, които са белязани с необикновеност, защото еднакво добре ѝ приляга тежкия воал на прозата и ефирната роба на поезията!

В разказите ѝ прозира животът без грим и помпозност. Точно и ясно, по действителен случай. Тук всеки може да намери парченце от своя житейски пъзел и да види своето лице. Понякога светът се оглежда през кривите огледала на съвременността, но зад лекия хумор винаги има поука. Росица няма да ви дава ненужни съвети как да живеете, а с точността на хирург, ще ви покаже действителността и ще извика високо: „Във живота няма ли борба, даром нищо няма изотгоре!“. Тази закономерност виждаме, като невидима нишка, да свързва „записките на една учителка“, историите от „адвокатските бележници“ и съвременните разкази, които тя пише.

Тя е философ. Разбира смисъла на живота. Една „пътека от изтока“ я води и определя светоусещането ѝ. Колко приятна изненада беше за мен разговорът ни за семейство Рьорих и нейните стихове, посветени на тях.

„Записани са двадесет съвета на Юрий Рьорих за човещина. А вслушаш ли се в тях, ще си в хармония със себе си и със света!“, казва Росица.

А когато отгърнете страниците на нейна стихосбирка, ще видите другата нейна страна – на жената, на любимата, на непримиримата, вдъхновената, на всеотдайната, на не мълчащата и борещата се. Разнолика, красива и талантлива. Чета стиховете на Росица и си мисля, че наистина всички поети са целунати от Бог! В тях той е вложил онази искра, която ги извисява до неговата висота, където светът се оглежда в словото, а словото – в живота. Животът – във всичките му нюанси и полутонове.

И притихвам пред нейното стихотворение – пророчество:

„Един ден и дано да е далече,

ще търся аз Алеко из отвъд,

дано да ме изчака в тиха вечност

преди да тръгне пак по земния си път.

……

И пътешественици в двата свята,

да полетим на кораб над света,

България да търсим по земята,

да видим как се е развила тя.

И с по едно перо от небесата

да пращаме послания оттам:

-Наследници, обичайте страната,

защото тя е българския храм!“.

Когато човек достигне онова равновесие между минало и настояще, между гнева и прошката, между реалност и очаквания, може да възкликне: „Прекрасно е! Усещам, че живея!“, както прави тя – човекът-творец Росица Копукова. Оставя следа след себе си, с творчеството си, с човеколюбието и стремежа да възвиси българската съвременна литература до висините на световната. Защото както казва Гьоте: „Трябва да си нещо, за да направиш нещо!“.

Честит ден на поезията, скъпа приятелко! Нека празнуваме живота заедно, всеки ден!

С обич и взаимност! За едно приятелство, за подадената ръка и за доброто, което няма да забравя!

Диана Иванова Христова – Олива

01.10.2023 година

Испания