КРАТЪК РАЗКАЗ ЗА ЕДИН БЕЗДАРНИК ОТ СОЦА, ВЕЧЕ ПОКОЙНИК!

 

 
Лъчезар Еленков е познат на по-възрастните читатели тук, но не го знаеха що за образ и безподобие е.
Освен злостен човек, беше и слаб творец.
Няма да се впускам в доказване на доказуемото, само ще разкажа един случай, който е довел на стари години Лъчо до потрес и си е намерил мястото изневиделица.
Щото дотогава учил по Москва, Българска филология в СУ " Климент Охридски" с връзки и се имаше за голям поет в шест без пет. Да,ама не.

Занесъл той самичък своята последна стихосбирка в Столична библиотека, хич не я помня коя е, щото аз не му четях глупостите, ще отбележа обаче, че по време на соца имаше и прекрасни поети, обагрени задължително от червеното багрило, но този не беше сред тях.
Минава след известно време, гледа - книгата я няма и пита мазно-мазно уредничката защо.
- Господине, симпатичен човек сте, ще ви кажа истината. Поети, които не се четат, ги прибираме в хранилището. На Лъчезар Еленков всички книги са там. Но,разбира се, ако желаете, ще ви извадя една.
Лъчо благодари и любезно отказва, хуква към ресторант - градина на СБПисатели, близо са и направо се разплаква пред приятел.
А там, за зла врага, аз с приятелка, пием си кафето и питието и му гледаме сеира.
Големият връзкар беше изтрезнял за няколко минути само!


Росица  КОПУКОВА