Нарани ме

Нарани ме с ласки,

укроти ме.

Толкова е хубаво

докосването плахо на ръцете.

Помилвай ме.

Изгубено в очите ти

небето е.

А аз съм пухче

от перо на гълъб-

невидима и видима,

въздишка съм

във крайчето на устните ти

дето

кротува най-желаната усмивка.

И срича в неримуваното ехо

на тялото ми отмаляло

сърцето ти.

Дълбаят кожата ми звездопади.

Онемяла

душата ми се пръсва-

капчици седеф.

И хукват сетивата

подивели

да връщат ласките ти

и да бъдат наранени.