СПОМЕН ОТ ОНЗИ СВЯТ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 575 прегледа
Останаха търлъците от плетка,
чорапките със шарени конци,
да бъде стъпката ми днеска мека
и споменът по-силно да боли.
Това, което аз не се научих-
на плетки, шев, на куките играта
от вас, любими мои, го получих
и си го пазя топло на Земята.
За мама писането беше слабост,
отдето се минава за разтуха,
ала за мене е живот и радост,
обкичена със красота сполука.
И сякаш стана тъй съдбовна сглобка,
което не владеех, аз го имам.
Като в една космическа разходка,
кой както може да остави име.
Свещичка паля, за да ви е светло,
но никъде не мога да ви видя.
Живея в своето житейско кредо
и пращам стихове, да ви достигнат!
4 ноември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари