НИКОГА НЕ Е КЪСНО ДА СТАНЕШ ЗА РЕЗИЛ
/ Разказ по действителен случай/
Професорът по административно право Дино Козарев си беше коцко по рождение.
Два брака, двама сина, един у лево, друг у десно и добра жена за маса и слугинаж, която на моменти не й издържаха нервите и го пухаше по гърба и по главата, колчем дочуеше за поредната студентка с мъжа й. Иначе беше перфектна домакиня, образована слугиня.
То професорки ги правеше, нищо че кълцаха и мъцаха словото и акъл им не стигаше.
Дино Козарев взе професорат по червено- партийни пътеки, но то сега мнозина взимат с рушвет под масата. Имаше се за умен.
Родом от Плевен, по партийна линия стана софиянец.
Жена му беше заможна от малко градче край Плевен.
Свикнал да става на неговото, професорът не можа да приеме, че не успя да свали Ралица Куманова, 25 години по- млада от него хубавица, та откачи съвсем.
На една обща екскурзия забрави жена си, взе такси и отпраши, да види дали е дошла Куманова.
Друг път се изцепи пред колеги, че я обича, защото е красива и интелигентна.
Трети път направи долна клюка от яд, но търпеше само провали и излагации, докато накрая Ралица напълно го отсвири и като човек и тогава вече Дино Козарев или стария козел взе, та залиня.
Мъка, ревност и несподелен мерак го сломиха окончателно.
Че бракът на Дино беше пълно фиаско, беше ясно на всички, само не беше ясно защо жена му, вече с голям син и равни дялове в семейните жилища търпеше тези унижения и не се разведе, за да запази достойнството си?
Тя го надживя и никакъв лъже имидж не можеше да замаскира положението, в което се намираше.
А беше много свястна жена.
5 януари 2024 г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари