На баба метнаха секира
и суратя й замира,
с бръчките на сто годишна,
с цепката на стара вишна.
Някой бузата съдра,
лудата й дъщеря,
та я шиха при хирурга,
но белегът остана тука.
Грозна като сто вампира,
хвали се, че е секира,
няма си акъл в главата,
но разпява махалата:
- Кукуригу,кукури,
ще ви пея от зори,
нервите така си церя,
че съм луда девет мера!
Ба-ба,ба-ба-ба,
свири селската тръба,
казълбашката ечи
и като Свиня мучи!
Текст.: Р.К.
Музика: Анка Трифонова
Препоръчани коментари