ЧЕТА ВЧЕРА ЕДНА ИЗПОВЕД
на наше Здравче Евтимовче, как, като разказвала на ромите в махалата , ама не в Перник, в село Църква, да уточня, те я дарявали я с глинена паничка награда, я пък я обливали с кал, ако не им харесвали разказите Здравкини. Това било в нейното детство.
Вярвам й. И за тлинената паничка, и за калта.
Защото тя толкова си може.
Останалото е под въпрос?!
Препоръчани коментари