Разочарование

     Всеки ден започваше като всеки друг.Няма  дори добро утро, лека нощ скъпа.Това бяха програмирани дни,без много думи.           Това ми разказа,приятелка беше болна и като се оправи дойде у нас. Разбираш ли ,вече не го познавам,в този безчувствен човек ли се влюбих,създадохме деца.Тя плачеше без глас,сълзите и се стичаха,тялото и потръпваше.                                                                                                                          Седнах,прегърнах я исках да отнема болката и.Тя трепереше като лист брулен от вятъра. Говорихме,че всичко ще се промени.       .Тя поклати глава,едва ли-тихо промълви.Скоро тръгна към дома си.Това дом ли бе,дом на разочарованието и безразличието си мислех аз.Обади ми се ,че се е прибрала и. утре е на работа. В този случай     работата бе спасение.                                                                                                                                                                          Дълго мислех за нея,от сърце желаех всичко да се промени.