ИЗОСТАВЕНАТА

 / Разказ по действителен случай /


Ваня Цветева беше учителка. На малките дечица, да ги учи на добро и честно.
Хубавичка, милата, ама безимотна, та се беше омъжила за един грънчар от Троян, а по време на Тодор Живков троянската керамика вървеше, та се тръшкаше по света и у нас.
Свекърва й тъчеше китеници, а наша Ваня вършееше между Троян и София и споделяше креватите на доста богати партийни другари и трупаше пари.
Имаше си цел,милата. Две щерки, в Троян ли да се развива, я?
Събираше пари за апартамент.
Китеници продава на софиянци, легла споделя на богаташи, мъжът й продава грънци и нищо не подозира- купиха един тристаен апартамент в близост до центъра на София и го обзаведоха.

Добре, ама той пак там. Нямаше условия в столицата да работи, ни глина, ни пещ къде да сложи, ни бои. И удоволствията от живота не спираха за амбициозната Ваня.

Дъщерите пораснаха. Изучи ги, и висше взеха, но на възмездието не можеш да се опреш и нищо да сториш.
Едната, по-хубавата от двете, се оказа с  порок на сърцето. Позакърпиха работата, но гаджето, като разбрало за проблема, се метнало, подобно на тъщата, при сестра й и се оженило за нея.
Болното момиче едва не откачи.
Ваня упорито криеше тази истина, ама то такъв проблем не остава скрит никога и всички разбраха, но мълчаха.

Какво са  правили, какво са стрували нататък аз не разбрах, защото смених адреса на местоработата, обаче Дяволът си няма работа и след четиридесет години ме среща с нея в Севлиево. Дошла на карнавала от Троян да се поразсее, седеше самотна на една пейка, сбръчкана като чироз. Но ме позна. И скочи да се видим.

Неочаквано за мене продължил животът й.
Едната дъщеря заминала за чужбина.
Другата не живеела в апартамента им в София, Ваня Цветева го продала, разделила парите между двете и заминала в къщата на мъжа си в Троян, дето всички вече били починали.
Поприказвахме така, пред пейката, аз не бях сама.
Всичко помнех, ама човещинка сега...имам китеник от нея, от красив по-красив, дето лъжеше, че ги е тъкала сама, уж се научила от свекървата, ама всички знаехме, че нищо подобно няма, купувахме и се подсмихвахме снизходително....Е, жената на сметка ги даваше.
Не я съжалих.
Съжалих грънчаря, дето работеше като вол, докато жена му се вееше насам-натам и учеше дечицата на " добро и честност".
Какво да правиш. Имаше и по-тежки случаи, станали пред очите ми.
Минало, незабравено....

Изоставена си беше Ваня Цветева и нито една от двете щерки не е ходила при нея, по София научих, ама слама яж, дръж кураж, лъжеше, че я уж навестявали.

Старост-нерадост и спомени по размиткана младост!


4 март 2024 г., София
Росица  КОПУКОВА