Премини към съдържанието
  • публикации
    683
  • коментари
    149
  • прегледи
    219267

Свобода

smirena

269 прегледа

Приятели,а може би и още нещо,

за нас няма разстояния

и телепатия се вмъква,

какво ли готви ни съдбата.

Аз със друг,а ти със друга,

минават земните ни дни,

дали ще сторят чудо,

или ще бродим като сенки.

И птиците се търсят знам,

а хората се примиряват.

С един сме,мислим си за друг,

що за живот това е.

Намерих сили да реша,

че всеки има свобода,

сам да реши как да живее,

и само в мислите да е свободен.



1 Коментар


Препоръчани коментари


Свободен

Не само в мислите ни, май

защото и самият Бог -

добрият ни баща, тъй строг

ми е дарил свободна воля

и даже много да греша

сам трябва всичко да реша

и никой няма право, знай

да ми натрапва свойта воля,

ни да ме моли да го сторя,

когато аз не искам. Край!

Сподели този коментар


Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от smirena
      Музиката ме изпълва
      страст и нежност
      се оплитат в буен танц,
      очите ти горят .

      Погледа ти магнетичен,
      опива ме,не мога да отвърна моя.
      Ръцете ти трескаво ме търсят,
      танцувам до забрава.
      Когато свърши очите ти
      ще ме преследват
      за вихрен танц ще ме канят,
      този ритъм ме влудява,
      не мога да мисля и пак
      около теб се увивам
      в дъжд танцуваме,
      до края в ритъм ще лудуваме.

      И нищо не ще ни спре,ни дъжд,
      ни облаци пълзящи,
      ни любов и ласки,
      нито ревност,дори и смърт,
      там сме ние и музика,
      пламенно зовяща.



      http://vbox7.com/play:afd93166
    • от smirena
      На този свят безмъвно шептя,
      а болката изгаря и не спира,
      като карма ористта си нося,
      като неспирен буен вятър.

      Присядам,на пръстта свещенна,
      земята да поеме моята болка,
      луната с лъч да ме погали,
      морето бурно да прелива.

      Докосва ми нозете с ласка,
      която само то умее да дарява.
      Поема част от болката в мене
      но тя в мене ще остане знам.

      Притихвам като птица уморена,
      заслушана в шума на вълните,
      и само вятърът нашепва тихо,
      запей,избърши сълзите.
    • от smirena
      Колко странно нещо е живота,
      любим ,скърбим,преливаме от щастие,
      забравяме колко малко ни е нужно,
      да се почувстваме щастливи.

      Накара ме да полетя и полетях,
      с любов неземна те дарявам,
      а чувствата бликат като извор,
      целувам устните ти пак.

      Опивам се от твоя плам,
      този миг за мен е вечност,
      и когато теб те няма,
      чувствам празнота голяма.

      Защо сърцето ми смути,
      душата като птица все кръжи
      и търси те без умора,
      да те зърне поне за миг.

      Вземи ме в своя свят,
      невидим за злобните очи,
      и само двама като птиците,
      волно ще носим своята любов.
    • от smirena
      Поспри ,почакай-говори,
      кое те мъчи тъй безспирно,
      кажи ми болката си сподели,
      не ме оставяй -сърцето ще боли.

      Не искай нищо от живота,
      което сам не ще постигнеш,
      не искай нищо от съдбата,
      любовта- там някъде те чака.

      Усмивка на лицето нека грей,
      че тук си днес ,че тук те има,
      дари импулс от миг щастлив,
      сърцето ти от обич прелива.

      Поспри дори за миг-кажи,
      защо не виждаш синевата,
      защо не радва те слънчев лъч,
      защо не гледаш с блян звездата.

      Роди се днес за обич необятна,
      усмивка подари на всеки срещнат,
      дари нежността в твоите очи,
      импулс блика от всеки атом светлина.
    • от smirena
      Липсваш ни приятелю
      и критиката твоя,
      приятелството що струи,
      от всяка твоя дума.

      Музите не удрят ,
      те в сърцето ни се впиват
      и думите извличат,
      дори да ни раняват.

      Поемам своята си истина,
      и любовта що грее в мен,
      с доброта света обличам,
      дори да са само думи .

      А думата е като оръжие,
      забиваш го и то кърви,
      а с нежна думя ,
      раните затваряме ,уви.
×
×
  • Добави ново...