ИГРИ НА ЛЮБОВ
От Росица Копукова в Литература
· 843 прегледа
/ Разказ по действителен случай /
Бинка Миткова келнерката, от далечното северняшко градче край Дунава, беше втора съпруга на заварчика Митю Кикиморов, що обичаше да псува ежечасно и ежеминутно и да злобее против целия свят.
От първата съпруга, избягала - един син имаше Митю, от втората - Бинка - още един и още един развод.
Той го караше по ергенски, тя по момински, като притичваше от градчето до София и обратно.
Отдавна я познавах, но, както обикновено се случва, жени като Бинка искаха да имат и малко ползица, така де, голо приятелство таквиз не поддържат.
- Провери ми, Роси, дали ми скита с друга любовника.
И ми даде указания как да го направя.
Не че не можех да я отрежа, ама дружки сега и все таквиз мене намират за доверие.
Открихме го че ходи при любовница във Варна.
И наша Бинка приключи сеира.
Дотук я разбирам.
Много ми се беше оплаквала от Митю, цял потоп оплаквания, та да се разведе с него също го разбирам, знаейки го самата аз що за образ и безподобие е.
Това, което не ми стана ясно в началото, защо тя обърна палачинката, омазни се отново около него и заприижда в София, та чак запребивава.
Докато познаващи Кикимора не ме подсетиха, че най-вероятно е прехвърлил софийското къще на нейния син, ощетявайки този от първия си брак, а къщето имаше и двор, и работилница.
Интересът клати феса и на бивша съпругеса, очевидно.
Дългогодишният самотник Митю най-вероятно е очаквал тя да се завърне, но не.
Келнерката си келнерува по градчето, прави се на въшкистка - журналистка и пак си притичва от Дунава до София и обратно.
Разликата е, че вече не плюе, а хвали Митюшето и го прави вероятно малко по-самотен отпреди.
Хубавото иначе при Бинка Миткова е, че е по-грамотна от него и, освен обичайните си глупости, които чета от нея, пише и стихове, а най-вероятно и неговите, щото двамата го раздават поети, но всъщност Митю е ачик неграмотен и твърде елементарен като мисъл, за да създаде хубава творба поетическа. Но Бинка го може. И помага.
Сал къща с двор е взела за сина, наследствена, трябва да се отблагодари.
А преди това е помагала друга поетеса, щото Митю иска да се изкара не съвсем прост, какъвто е, а малко нещо човек на изкуството.
Та и порисува едни картинки, дето и дете в прогимназията може да нарисува по-хубави.
Странна работа. На моста на семейството го играят, ама от двата края на моста, посъберат се и после пак всеки в своята посока.
Ей това и досега не го разбирам какво е, но може би иде от факта, че съм живяла с прекрасни родители,баби и дядовци, а при тях такива хватки бяха непознати, та и досега не ги усвоих и аз!
27 март 2024г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари