Вестител

Навън е толкова студено,

но в мислите ми си до мен

и думите ти сгряват ме,

като чаша отлежало вино.

Не мога да се разделя,

с това,което нямам,

стоя стаена в тишината

и твоите думи отекват само.

Като камбанен звън,

като вестител,откри,

че по-силна съм ,

но не го съзнавам.

Живителни струи вля,

в охладеното ми тяло.

Кой ангел те изпрати,

вярата в мен да върнеш.

Всичко свято да се върне,

а ти част от него да бъдеш.

Ще се обвия пак в мечтата,

за теб ще бъде тя позната.