Как думите увличат,
като поточе нежно,
а после те въвличат,
в желание безутешно.
Ти там,а аз съм тук,
а Хамлет с череп във ръка,
нашепва своите слова,
да бъдеш или не.
Истинската любов,
е по Шекспировски красива,
помниш ли как тичах гола,
луната само ме погледна.
Къде си нимфо моя,ти зовеше,
но тичах по тревата росна
и цвете аз откъснах,
на теб го подарявам,
него и сърцето.
Препоръчани коментари